Дълго време хората са смятали аутизма за „нелечимо" състояние. Но това старо вярване постепенно отстъпва място на ново разбиране – днес знаем много повече, отколкото преди само няколко години. Всеки ден хора с аутизъм доказват, че могат да се развиват, да се адаптират и да преодоляват редица предизвикателства, които някога изглеждаха непреодолими.
Ако възрастните около децата с аутизъм разберат дори основните особености на тяхното възприятие, това може да промени целия им път напред – да им помогне да израснат като уверени, способни и независими хора.
Аутизмът е изключително сложен и многоизмерен. Въпреки това, можем да го опишем чрез четири основни области, в които се проявява:
• особености в сетивната чувствителност (сензорна обработка),
• затруднения в езиковото и говорното развитие,
• трудности в социалното общуване,
• ниска самооценка и несигурност.
Ето 10 неща, които всяко дете с аутизъм иска да знаете.
1. Преди всичко, аз съм дете.
Имам аутизъм, но той не ме определя напълно. Аз не съм „аутистично дете", а дете с аутизъм – човек със свои мисли, емоции, мечти и таланти. Както вие не сте просто „човек с очила" или „с наднормено тегло", така и моят аутизъм е само част от това, което съм.
Ако усетя, че не вярвате в мен, е трудно да намеря смисъл да опитвам. Вашето доверие е моят двигател.
2. Моите сетива възприемат света по различен начин.
Обикновените звуци, светлина или миризми, които за вас са незабележими, за мен могат да бъдат болезнени.
Понякога изглеждам, че се държа студено или странно, но всъщност просто се защитавам от свръхстимулация. Затова едно пазаруване в супермаркет може да е истинско изпитание за мен.
3. Различавайте между „не искам" и „не мога".
Понякога не отказвам нарочно – просто не разбирам. Ако ми викате отдалече, думите ви се превръщат в неразбираем шум. По-добре е да дойдете близо и да кажете спокойно:
„Моля, прибери учебника, време е за обяд."
Така знам какво искате и какво предстои.
4. Мисля буквално.
Метафорите, шегите и идиомите ме объркват. Когато кажете „Укроти коня, каубой!", аз не знам, че това значи „Спри да тичаш!". Помага, когато говорите ясно и конкретно.
5. Понякога не знам как да изразя какво чувствам.
Може да изглежда, че не реагирам или не ви разбирам, но просто не намирам точните думи. Наблюдавайте езика на тялото ми – може да ви подскаже как се чувствам.
Понякога пък говоря прекалено „умно" за възрастта си – това е, защото запомням и повтарям изрази от филми, книги или хора около мен. Това се нарича ехолалия. Често не осъзнавам напълно смисъла, просто опитвам да общувам.
6. Уча най-добре, когато виждам, а не когато само слушам.
Покажете ми, вместо само да ми обяснявате. Повторението ми помага да запомня.
График със снимки, илюстрации или кратки думи е моят начин да се справям със задачите – така се чувствам подреден и сигурен.
7. Съсредоточете се върху това, което мога, а не върху това, което не мога.
Никой не расте в среда, в която непрекъснато му се напомня, че греши. Когато усещам подкрепа и признание, давам най-доброто от себе си. Търсете моите силни страни – те винаги са там.
8. Помогнете ми да общувам с другите.
Не винаги знам как да се включа в играта или разговора. Ако насърчите другите деца да ме поканят, вероятно ще се включа с радост.
Структурираните игри с ясни правила са по-лесни за мен. Понякога не разпознавам емоциите на другите – покажете ми, че когато някой падне, е по-добре да попитам „Добре ли си?" вместо да се смея.
9. Опитайте се да разберете какво стои зад моите избухвания.
Кризите не са просто „лошо поведение". Те са знак, че нещо ме е претоварило – звук, светлина, миризма или силна емоция.
Водете си бележки кога и къде се случват – често има повтарящ се модел.
И не забравяйте: всяко поведение е начин на общуване.
Понякога причина могат да бъдат и физически неразположения – хранителна непоносимост, болки в стомаха или недоспиване.
10. Обичайте ме безусловно.
Не мислете „ако само той можеше..." или „защо тя не може...". Аз не съм избрал аутизма – но живея с него всеки ден. С вашата подкрепа и търпение имам шанс да се развия, да бъда щастлив и самостоятелен човек.
Вашето приемане е най-важният подарък, който можете да ми дадете.
И накрая – три думи: Търпение. Търпение. Търпение.
Опитайте се да гледате на аутизма не като на недостатък, а като на различен начин на възприятие.
Да, може би не умея да гледам в очи или да водя лесни разговори, но в замяна притежавам честност, прецизност и силен фокус.
Може би няма да бъда следващият Майкъл Джордан, но кой знае – може би ще бъда следващият Айнщайн, Моцарт или Ван Гог. Историята познава много велики умове, мислили по свой, различен начин. Помогнете ми да развия моите способности, подкрепете ме и заедно ще видим докъде мога да стигна.
Коментари (0)
Вашият коментар