Задушница е ден, в който се спираме за миг, за да си спомним онези, които вече не са между нас. Това е време на тиха молитва, благодарност и духовна връзка между живите и починалите. В този ден изразяваме не тъга, а почит – за живота, който са ни подарили, и за следите, които са оставили в сърцата ни.
Тази година Архангеловата, наричана още Мъжка Задушница, се отбелязва в съботата преди Архангеловден – на 1 ноември.
Жито, хляб и вино – символи на вярата и възкресението
Основният символ на Задушница е житото. То се вари и се поднася с орехи и захар – така се приготвя коливото, напомнящо за вярата във възкресението. В християнската символика зърното трябва да „умре" в земята, за да даде нов живот – както и човешката душа преминава през смъртта, за да се роди отново в Божието царство.
Хлябът и виното, които се благославят и раздават заедно с житото, носят спомен за Христовата жертва и за вечната връзка между Бога и човека. Раздаването на храна е жест на милосърдие – добро дело в памет на покойния, което според вярванията носи мир и покой на душата му.
Свещите – светлина по пътя към вечността
Свещта е един от най-дълбоките символи в православната традиция. Нейният пламък е образ на Христовата светлина, която осветява и пътя на душата отвъд. Когато запалим свещ, ние не просто почитаме покойните – ние им казваме, че не са забравени.
Обикновено се пали свещ за всеки човек, когото помним, а понякога и една обща – за всички отишли си. Докато тя гори, сърцето ни шепне молитва – не за загубата, а за благодарността към онзи споделен живот, към любовта, която не умира.
Раздаване – споделен спомен и добрина
На Задушница се приготвя храна, която се раздава, увита в чиста кърпа или салфетка – малко жито, парче хляб, сладки или плодове. Понякога се добавя и чашка вино или вода.
Този жест символизира споделянето и добрината. Ние даряваме „за помен" – от името на онези, които вече не могат да сторят добро сами. Вярва се, че такава милостиня, приета с благословия, се превръща в покой и утеха за душата на починалия.
Цветята – чистота и вечен спомен
Макар и не задължителни, цветята са неизменен знак на обич. Белите хризантеми най-често украсяват гробовете – символ на чистота, покой и вечен живот.
Но най-важното не е колко цветя ще занесем, нито колко богата ще е трапезата. Истинската почит се изразява чрез молитва, благодарност и добро сърце. Когато коленичим пред гроба с любов и смирение, ние доказваме, че близките ни живеят в нас – в спомените, във вярата и в делата ни.
Любовта не умира – тя само променя облика си и остава вечна.
Молитва за упокой на починалите
Помени, Господи, нашите отци, братя и сестри, починали с надежда за възкресение и вечен живот,
и всички, които са си отишли в благочестие и вяра.
Прости им всяко съгрешение – волно или неволно, с дума, с дело или с помисъл.
Всели ги в места светли, прохладни и спокойни, където няма болка, скръб и въздишка,
а само сиянието на Твоето лице и радостта на Твоите светии.
Дарувай и на тях, и на нас участие в Твоето царство и във вечния Твой живот.
Защото Ти, Христе, си Възкресението и Животът на всички, които Те обичат.
Амин.
Коментари (0)
Вашият коментар