Първите години от живота са като мека глина, в която се отпечатва всичко, което едно малко човешко същество вижда, чува и усеща. В този кратък, но изключително важен период се полагат основите на характера, на начина, по който ще се свързва със света и с хората. Много родители смятат, че ценностите са нещо, което се обяснява, когато детето порасне и започне да разбира по-добре абстрактните понятия. Истината обаче е, че моралните ориентири не се преподават, а се живеят. И колкото по-рано започне този процес, толкова по-дълбоко се вкоренява.
Първата ценност, която децата трябва да усвоят, е доброто отношение към другите. Това не се постига с поучителни разговори, а с личен пример. Когато родителят говори с уважение, проявява търпение и се отнася с внимание дори към хора, които не познава, това остава като модел. В ранното детство всяка усмивка, всеки жест на състрадание и всяко „благодаря" има огромна сила. Когато детето види, че около него има топлина и разбиране, започва естествено да ги излъчва и само.
Втората важна ценност е отговорността. Малките не могат да носят големи отговорности, но могат да усетят какво означава да бъдеш част от нещо, което зависи от теб. Когато ги включваме в ежедневните занимания – да си приберат играчките, да помогнат на масата или да се погрижат за цветето в саксията – ние всъщност им показваме, че техните действия имат значение. Отговорността не е бреме, а чувство за принадлежност и увереност, че си способен да допринесеш. Именно така се изгражда самостоятелността, която по-късно ще се превърне в устойчива житейска опора.
Третата ценност, която заслужава специално внимание, е честността. Децата често лъжат не от лоша воля, а от страх или желание да избегнат неодобрение. За да се научат да бъдат открити, трябва да усещат, че истината е безопасна. Ако родителят реагира спокойно, когато признае грешка, ако не наказва за всяко дребно прегрешение, а показва, че доверието е по-важно от безупречността, тогава и детето ще избере искреността пред страха. Честността е коренът на уважението – към себе си и към другите – и тя се засява най-добре, когато има разбиране, а не осъждане.
Следващата ценност, която оформя характера още от ранна възраст, е благодарността. В свят, в който всичко е достъпно и бързо, умението да се радваш на малкото е безценно. Можем да научим малчуганите на това чувство, като ги насочваме да забелязват красивите, но обикновени неща – топлия хляб сутрин, играта в парка, усмивката на приятел. Когато вечер споделяме какво хубаво ни се е случило през деня и благодарим за него, създаваме навик, който остава за цял живот. Благодарността не е само думи, тя е вътрешно усещане, че имаш достатъчно и че това, което получаваш, е дар, а не даденост.
Петата и може би най-съществена ценност е любовта към себе си и към живота. Децата гледат на света през погледа на родителя. Ако виждат, че мама и татко се приемат такива, каквито са, че не се критикуват прекомерно и умеят да се радват на ежедневието, те също изграждат здраво усещане за собствена стойност. Любовта към себе си не означава егоизъм, а вяра, че си достоен да бъдеш обичан, че имаш право да грешиш и да растеш. Когато това усещане бъде положено в ранните години, то се превръща в невидима защита срещу света, който често изпитва увереността ни.
Всички тези ценности не са списък със задачи, които трябва да се „отметнат", преди детето да навърши пет. Те са жив процес, който започва с начина, по който общуваме, с думите, които избираме, и с емоциите, които създаваме у дома. Не е необходимо да бъдем перфектни родители, за да възпитаме добро сърце. Нужно е да бъдем истински, последователни и готови да се учим заедно с малкия човек до нас. Защото ценностите не се преподават с речи, а се предават чрез любовта, която усеща всяко дете още преди да може да я назове.
Коментари (0)
Вашият коментар