В българската народна традиция има дни, натоварени с особена сила, в които думите, жестовете и ритуалите се превръщат в магия. Бабинден е именно такъв ден – празник, посветен на раждането, жената и продължението на рода. Сред множеството обичаи, изпълнявани тогава, един ритуал се е откроявал като най-могъщ. Толкова силен, че хората са вярвали, че може да замести и най-искрената молитва.
Това е ритуалът на ритуалното измиване и благославяне на бабата акушерка – жената, в чиито ръце са попадали новородените и чието слово се е възприемало като благословия. Още от ранно утро младите майки, родили през изминалата година, са се събирали и са отивали при нея с менче чиста вода. Водата не е била обикновена. В нея са поставяли здравец, босилек или сребърна пара, за да се „зареди" със здраве, сила и дълголетие.
Жените са поливали ръцете на бабата, а тя се е изтривала с бяла кърпа, символ на чистота и ново начало. В този момент бабата е произнасяла благословии и наричания. Думи, за които народът е вярвал, че имат по-голяма сила от молитва, защото идват от жена, дала път на живота. Смятало се е, че изреченото от нея на Бабинден непременно ще се сбъдне – за здравето на децата, за лекото раждане на бъдещите майки и за благополучието на дома.
След измиването следвал още един важен жест. Бабата е намазвала челата или бузите на децата с мед или масло. Това е било своеобразен печат на ритуала, знак за сладък живот, лек път и защита от болести. Вярвало се е, че дете, благословено по този начин, ще расте здраво и щастливо, а майката ще бъде пазена от тежки раждания и страдания.
Силата на този ритуал не е била само в действията, а и в общността. Всички жени са присъствали, всички са участвали и всички са вярвали. Смехът, песните и веселбата, които следвали, допълвали магията на деня. Народът е вярвал, че злото не може да остане там, където има радост, и че именно затова ритуалът е толкова силен.
На Бабинден са се спазвали и строги забрани. Не се е перяло, не се е шиело и не се е вършела тежка работа. Смятало се е, че нарушаването им може да обезсили ритуала и да донесе болести или трудни раждания. Денят е бил отдаден изцяло на почитта към бабата и на вярата в силата на нейното слово.
Днес този ритуал рядко се изпълнява в първоначалния си вид, но споменът за него остава жив. Той носи послание за уважението към женската мъдрост, към опита и към силата на изреченото с любов слово. Във време, в което молитвите често остават безмълвни, този древен обичай ни напомня, че понякога най-силната благословия идва от човека до нас – изречена с вяра, предадена с ръце и запазена през вековете.
Коментари (0)
Вашият коментар