Когато стане дума за инвитро, разговорът обикновено се върти около медицинската страна на процеса – хормоналната стимулация, изследванията, броя на яйцеклетките, качеството на ембрионите и шансовете за успех. Много по-рядко се говори за това какво преживяват хората, които минават по този път.
А всъщност инвитрото не е само медицинска процедура. За много двойки то е продължителен период, изпълнен с надежда, страх, очакване и разочарование. Именно затова Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE) препоръчва психосоциалната грижа да бъде част от лечението, а не нещо, което остава на заден план.
Инвитро процедурите често са свързани с безкрайно чакане. Чакане за следващия преглед. За резултатите от кръвните изследвания. За телефонното обаждане от клиниката. За деня на ембриотрансфера. За теста за бременност.
Много хора описват този период като живот "от резултат до резултат", в който ежедневието постепенно започва да се върти около датите в календара. Плановете се отлагат, срещите с приятели се отменят, а мислите все по-често са насочени само към един въпрос - дали този път ще се получи.
Безплодието и лечението му могат да бъдат сериозен източник на психологическо натоварване. Повечето пациенти изпитват емоционален дистрес в различен етап от лечението, а психосоциалната подкрепа може да помогне за справяне със стреса, тревожността и притесненията, свързани с процедурите.
Тревожността невинаги изглежда по един и същи начин. При едни тя се проявява като безсъние и постоянно напрежение. При други – като раздразнителност, плачливост или желание да се изолират от околните. Има хора, които избягват семейни събирания, защото се страхуват от въпросите: "Кога ще имате дете?" или "Още ли не сте опитали инвитро?"
Една от най-трудните емоции, за които рядко се говори, е вината. Някои жени се обвиняват, че тялото им "не се справя". Някои мъже изпитват чувство за безсилие, когато причината за безплодието е при тях. Други двойки започват да се питат дали не са чакали твърде дълго, дали са могли да направят нещо различно или дали не са допуснали грешка по пътя.
Истината е, че безплодието е медицински проблем. То не е наказание, нито отражение на нечия стойност като човек или бъдещ родител. Инвитрото поставя на изпитание и връзката. Единият партньор може да има нужда постоянно да говори за случващото се, докато другият предпочита да запази чувствата си за себе си. Единият търси информация и чете всяка нова публикация, а другият избягва темата извън прегледите. Тези различия не означават липса на подкрепа. Те често са просто различни начини за справяне със стреса.
След неуспешна процедура много двойки чуват добре познатите реплики: "Следващия път ще стане", "Не мисли толкова" или "Важно е да си позитивна." Макар да са казани с добро намерение, подобни думи понякога обезценяват преживяната болка. За хората, които са преминали през седмици подготовка, лечение и очакване, един неуспешен опит може да бъде истинска загуба, която има нужда от време, за да бъде преживяна.
Все повече специалисти приемат, че психичното здраве е част от лечението на безплодието. Разговорът с психолог не означава, че човек "не се справя". Той може да помогне за овладяване на тревожността, за преминаване през периодите на несигурност и за запазване на връзката между партньорите в един от най-напрегнатите моменти в живота им.
Инвитрото е медицинска процедура. Но то е и история за надежда, страх, очакване и понякога за разочарование. Колкото повече говорим за психологическата страна на този път, толкова по-малко хора ще се чувстват сами в него. Защото никой не преминава през лечение на безплодие само с тялото си. В него участва и психиката - със своите страхове, съмнения, надежди и нужда от подкрепа.
Коментари (0)
Вашият коментар