Събуждаме се, ставаме от леглото и само няколко часа по-късно вече мечтаем за следобедна дрямка. Концентрацията намалява, посягаме към поредното кафе и започваме да броим колко време остава до края на работния ден. Понякога причината е очевидна – просто не сме спали достатъчно. В други случаи обаче умората се промъква в сутринта чрез навици, които повтаряме почти автоматично.
Един от тях започва още преди да сме станали от леглото – отлагаме алармата отново и отново. На пръв поглед допълнителните десет минути изглеждат като подарък. След тях идват още десет, а понякога и още пет „за последно". Тези кратки периоди обаче рядко ни дават качествена почивка. Вместо спокойно начало получаваме няколко прекъснати опита за сън и накрая ставаме в последния възможен момент. Следва бързане, търсене на дрехи, приготвяне на деца, пропусната закуска и излизане от дома с усещането, че денят вече ни е изпреварил.
По-полезно е часът на алармата да бъде максимално близо до момента, в който действително възнамеряваме да станем. Ако всяка сутрин натискаме бутона за отлагане по три пъти, може би просто настройваме алармата нереалистично рано. А когато събуждането постоянно е мъчително независимо от часа, си струва да погледнем и към вечерта – понякога сутрешният проблем всъщност започва с твърде късното лягане.
Вторият навик е телефонът да бъде първото нещо, което виждаме. Още преди краката ни да са докоснали пода, вече сме проверили съобщенията, новините, социалните мрежи и служебната поща. За няколко минути мозъкът получава огромно количество чужди задачи, тревоги, мнения и информация.
Проблемът не е, че един поглед към телефона непременно ще ни направи уморени. По-скоро лесно превръщаме пет минути в двадесет и започваме деня в режим на реакция. Някой вече иска отговор, друг е изпратил задача, трети показва съвършената си сутрешна тренировка, докато ние все още търсим втория чорап. Малка промяна е да оставим телефона настрана поне докато станем, измием се и се приготвим. Светът вероятно може да почака тези няколко минути.
Третият навик е да заменяме водата с кафе. За много хора кафето е приятна част от сутринта и няма нужда да го превръщаме във враг. Проблемът идва, когато до обяд сме изпили две или три кафета, но почти никаква вода.
След нощта е разумно да приемем течности, а най-простият избор е обикновената вода. Не е необходимо да бъде топла, с лимон или с някаква специална добавка. Една чаша вода сутрин и бутилка наблизо през първата половина на деня са далеч по-практичен навик от поредната „магическа" сутрешна напитка.
Четвъртият навик е да започваме деня без никаква храна, въпреки че сме гладни, или да избираме нещо, което ни засища за съвсем кратко. Закуската не е задължителна за всеки човек и няма причина да се насилваме да ядем веднага след събуждане, ако нямаме апетит. Но има разлика между това съзнателно да закусим по-късно и да излезем гладни, защото отново не сме оставили време.
Кроасан набързо, сладка закуска или само подсладено кафе могат да се окажат недостатъчни за дълга и натоварена сутрин. Когато закусваме, комбинация от източник на белтъчини, храни с фибри и други пълноценни продукти обикновено е по-засищащ избор. Кисело мляко с овесени ядки и плод, яйца с пълнозърнест хляб или друга проста закуска, която харесваме, не изискват непременно сложна подготовка.
Петият навик е може би най-подценяваният – не се движим почти изобщо. Ставаме от леглото, сядаме в автомобила или градския транспорт, след което сядаме пред компютъра. Няколко часа по-късно се чувстваме сковани и сънливи, въпреки че физически почти не сме се натоварвали.
Не е необходимо решението да бъде тренировка в шест сутринта. Пет или десет минути движение също имат място в една нормална сутрин. Кратка разходка, няколко упражнения у дома, слизане една спирка по-рано или дори по-енергично ходене до работа могат да помогнат да преминем от сън към активната част на деня. Ако имаме възможност да излезем навън и да получим естествена дневна светлина, още по-добре – светлината е важен сигнал за биологичния ни часовник.
Нито един от тези навици сам по себе си не обяснява всяка сутрешна умора. Има дни след безсънна нощ, натоварена седмица или ранно ставане, когато поредното кафе изглежда напълно оправдано. По-важен е моделът, който се повтаря всеки ден.
Ако редовно ставаме след няколко аларми, прекарваме първия половин час в телефона, забравяме водата, излизаме гладни и сядаме за следващите четири часа, не е особено изненадващо, че към 11 часа вече се чувстваме така, сякаш сме изкарали цял работен ден.
Промяната не изисква непременно сложна сутрешна рутина с десет стъпки. Може да започне с нещо толкова обикновено като ставане след първата аларма, чаша вода и десет минути ходене. А ако силната умора остава постоянна въпреки достатъчния сън и промените в ежедневието или е придружена от други оплаквания, има смисъл да бъде обсъдена с лекар, вместо просто да се прикрива с още кофеин.
Коментари (0)
Вашият коментар