Напишете дума/думи за търсене

Какво да правя, ако допусна детето да се разглези твърде много

СНИМКА: http://www.parentspartner.com

"Eeeeй, ако знаеш само на Лилито детето колко е разглезено" и други подобни изречения са само част от репертоара, който можете да срещнете в парка или на друго място, на което се събират много майки.

Какво обаче означава разлигавен/разглезен? Много често можем да станем свидетели на това едно дете да бъде наречено така, само защото получава прекалено много играчки и материални придобивки, но в същото време се държи възпитано. В същото време под общия знаменател се слагат и дечица, които отговарят често и не зачитат правила. Тогава възниква въпросът каква е реалността? Всъщност е добре да знаем, че разглезен е заключение, което хората правят, след като наблюдават определено поведение.

Разбира се - има деца, които хленчат, докато родителите се предадат. Има деца, които правят сцени, ако нещата не се случват по начина, по който очакват те. Несъмнено има и такива, които изглежда не оценяват малките подаръци. Със сигурност откривате ако не своя случай, то поне един такъв на своя позната майка, четейки дадените примери. Деца, които се държат по начините, описани досега, не са разглезени. Те са деца, които избират неправилен начин на поведение – поведение, което трябва да бъде пренасочено и заменено с друг избор. Именно от родителите им.

Ако имате подобен проблем, на първо място трябва да запомните, че не трябва да наричате детето „разглезено”. Нито на глас, нито на ум. Правейки го, то е склонно да вярва, че е такова и още по-лошото – да продължи да не спазва правила. Ако вярвате, че детето ви е разглезено, вероятно ще забележите, че всяко нещо, което прави, може да бъде определено като глезотия.

Обикновено до такива ситуации се стига в семейства, в които ролите са така разпределени, че родителите се чувстват виновни пред малчугана заради висока професионална ангажираност. Също и в моменти, когато те са изтощени и искат просто да бъдат оставени на мира и изпускат контролна над различни ситуации, в които е нужно да се проявява твърдост. Проблеми с „разглезването” се срещат често и при родители, които като деца са били лишавани и са израснали в среда с не особено добър стандарт. Много често от любов те сами попадат в собствения си капан, предоставяйки на детето неща, които знаят, че то желае или които те самите винаги са искали да притежават, но никога не са имали. Границата между това да бъде един родител твърде строг и прекалено мекушав към детето си, е изключително тънка. Да намерят баланса между двете крайности за повечето семейства е изключително трудна задача.

Причините за разглезването на едно дете са много. Повечето от тях са свързани с чувството за вина в мама и татко. Вина, заради извънредните часове, прекарани в офиса, командировките, липсата на свободно време и сили за семейни забавления, непоследователност в прилагането на родителските правила, а често и желанието да бъде зарадвано детето с играчка или предмет, които родителят сам силно е желал като дете, но никога не е притежавал. Независимо коя от причините води след себе си нарушаването на правилата, всеки родител трябва да прави самооценка на поведението си, което най-вероятно е причина за разглезването на детето. 

Подаръците без повод са по-сладки дори от онези, които очакваме по Коледа, но това не означава, че всяко закъснение или прибиране от командировка трябва да бъде изкупено с поредната играчка, която скоро след това ще бъде захвърлена в килера при всички останали. Особено неправилно е да се купуват играчки с цел да се избегне или потуши нервен изблик или моментен каприз. Спонтанните подаръци биха имали смисъл единствено ако има конкретен повод или причина за награда , с цел да се поощри положителна постъпка или поведение.

3 мита за разглезването:

Мит 1: Ще разглезите бебето, ако се занимавате твърде много с него. Трябва да го оставяте да си поплаче понякога.

Реалността: Не може да разглезите бебе. Бебетата имат нужда да бъдат докосвани, притискани до вас, гушкани и носени. Те плачат, понеже са гладни, мокри, мръсни, нещо ги боли или искат да им се обърне внимание. Вземете бебето си и го прегръщайте. Правете го колкото често желаете.

Мит 2: Децата не трябва да израстват с убеждението, че могат да имат всичко, което пожелаят.

Реалността: Желателно е и е пример за ефективно родителство да научите децата, че могат да имат всичко, което пожелаят. Но може да им се наложи да работят упорито за него. И може да не го получат веднага и на момента.

Когато пазарувате и детето ви каже "Искам това", отговорете с "Разбира се – а как ще платиш за него?"или " какво ще направиш, за да го получиш?" Попитайте "Имаш ли план какво да направиш, за да го получиш?".

Именно, когато повтаряте на детето, че няма как да има всичко, създавате у него почва за реализирането на една неамбициозна личност. По-скоро научете малчугана, че може да има всичко, което пожелае, стига да се потруди за него. По този начин вашето пораснало дете ще започне да гледат на себе си като на човек, способен да получи каквото иска в живота и да носи отговорност за собствените си желания и мечти.

Мит 3: Важно е да се каже на децата, когато се държат като разглезени и да им се обърне внимание на това.

Реалността: Когато наречете едно дете разглезено, то не чува "разглезено", а чува "развалено, повредено, нещо, което не е наред". Искате ли вашето дете да мисли за себе си като за някой, който не е наред?

Когато забележите, че мислите за дадено дете, че е разглезено, запитайте се "Кое в държанието му осъждам като разглезване?" Наблегнете на него и конкретизирайте действието, което не ви е харесало, чрез изречение. Например: "Алекс, видях, че не благодари на баба си за подаръка, който ти донесе. Има ли начин да покажеш уважение към вниманието й, дори новата блуза да не ти харесва?".

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ