Напишете дума/думи за търсене

Емоционалното писмо на едно бебе, което трябва да се научи да спи само

Скъпа мамо, объркан съм.

Свикнал съм да заспивам в топлата ти прегръдка. Всяка нощ се гушкам в теб. Толкова близо, че да чувам сърцето ти, толкова близо, че да усещам дишането ти. Вглеждам се в лицето ти, докато бавно заспивам, усещайки сигурност от близостта ти.

Когато се събудя гладен, със студени крака или просто защото копнея за прегръдката ти, ти идваш и скоро след това аз отново мога да заспя дълбоко.

Но тази седмица беше различно. Всяка вечер се случваше следното:

Поставаше ме в леглото, завиваше ме и ми даваше целувка. След това изключваше лампата и излизаше от стаята. Първоначално бях объркан, питах се къде ли си отишла. Страхувах се и виках, за да дойдеш, но ти не идваше. Бях тъжен, мамо. Толкова много се нуждая от теб. Друго толкова силно чувство все още не съм усещал. Къде си отишла?

Тогава ти най-после се връщаше. Аз бях толкова щастлив и облекчен. Мислех, че си ме изоставила завинаги. Протягах ръцете си към теб, но ти не ме взимаше в прегръдката си. Дори не ме поглеждаше. Ти само ме докосваше с меките си ръце, казваше „Шшт, време е за сън” и излизаше отново.

След няколко нощи се отказах

След като изплаках толкова много, спрях. Гърлото ме болеше, главата ми пулсираше, усещах болка и в корема. Но най-много ме болеше сърцето. Аз просто не можех да разбера защо не идваш. След няколко нощи се отказах. Ти не прегръщаше малкото ми треперещо тяло. От плач боли толкова много, не мога да понасям тази болка.

През деня си тук до мен, през нощта обаче те няма

Не го разбирам това, мамо. Когато през деня падна или си ударя главата, ти ме вдигаш високо и целуваш мястото, докато отново се почувствам добре.

Когато съм гладен, ме храниш. Когато допълзявам до теб и искам да ме гушнеш, ти винаги прочиташ мислите ми – вземаш ме в прегръдките си, обсипваш ме с целувки, казваш ми, че съм нещо много специално и че ме обичаш „толкова много”. Когато имам нужда от теб, ти винаги си тук.

Но през нощта, когато стане тъмно и тихо, когато нощната лампа хвърля сенки върху стената, тогава изчезваш. Виждам, че си уморена, мамо, но те обичам толкова много. Искам просто да бъда до теб, това е всичко.

Вече съм спокоен през нощта, но въпреки това ми липсваш.

Писмото е публикувано в  huffingtonpost.de. 

Превод: Джейн Димитрова

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ