Ако родителят е прекалено амбициозен или префекционист, той кара детето си да върши нещата, които той самият иска, като пренебрегва желанието на малчугана.
Именно страхът у родителите от обкръжаващия свят ги карат да вършат нещата перфектно - от страх да не се провалят и да избегнат критиката. Причината е, че самите тези родители имат несъзнателен страх от погледите и критиките на другите. Затова те карат децата си да вършат нещата перфекно, да учат непременно този предмет или да носят непременно тези дрехи.
Всичко това води детето до страх от това какво сте кажат родителите, съседите или връстниците. И децата започват да предпочитат да не общуват с хора или пък вместо да се съобразяват със своите желания, а да правят това което искат другите.
Прекалената амбициозност на родителите погубва до голям степен детството на децата. Докато едни ритат топка навън, други свирят на цигулка и гледат как връстниците им се забавляват. Това действа изключително потискащо на децата и дори може да ги тласне към проява на симптоми на депресия и асоциализъм.
Понякога амбициозността на родителите е продиктувана от стремежа им да ангажират всяка свободна минута на детето, така че то да не се разсейва с игри, компютри, филми. Или пък просто това е начин за родителите да си починат за миг от децата със спокойствието, че имат на разположение 1-2 часа само за себе си, в които знаят къде е детето и с какво се занимава. Но родителите не се замислят, че детето също има нужда от време само със себе си, без вниманието му постоянно да бъде ангажирано с избрани от родители правилни дейности.
Коментари (0)
Вашият коментар