Напишете дума/думи за търсене

Иван Миховски: "Казах на съпругата си, че не мога да имам деца. Но тя остана"

7 години по-късно, по Коледа, се сдобихме с дъщеря, а после - и със син, споделя депутатът от ГЕРБ

- Г-н Миховски, кога разбрахте, че няма да може да имате деца? Колко време ви отне да приемете мисълта, а след това - и да се сдобиете с рожба със съпругата ви?

- Всичко се случи след поредица от неуспешни опити. Със съпругата ми си направихме изследвания, за да установим има ли проблем. Оказа се, че той е при мен. Отне ми 3 дни да изляза от вкъщи. А ми отне много време да си го обясня сам на себе си и да потърсим помощ.

Тогава съдбата ме срещна с проф. д-р Йорданка Узунова, тогава доцент, която се занимаваше с мъжкия стерилитет в Александровска болница. Никога няма да забравя нейните думи: “В медицината 2 и 2 невинаги прави 4. Това не го забравяйте и не губете надежда.” Наистина се оказа така - невинаги 2 и 2 са 4. Много е неприятно да чуеш такава диагноза, въпреки че в моя случай все още има шанс. Не зная какво е чувството и не пожелавам дори на човека, който най-много ме мрази, да чуе диагноза, която е необратима.

- Днес със съпругата ви Даниела сте благословени родители даже не на едно, а на две деца. Колко време след диагностицирането ви успяхте да се сдобиете с рожба?

- След 7 години се роди Кристияна. На 19 декември 2013 г. Тъй като ние дори за миг не сме вярвали, че ще имаме второ дете, решихме да зарадваме всички родители от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Така стана Кристияна - за всеки по малко. През цялото това време невероятно много ми помагаше близък приятел, който за мен е като брат. И най-интересното е, че дъщеря ми се роди точно на рождения му ден, въпреки че терминът беше в самия край на годината. Той е роден на 19 декември и без никой да предполага, тя се роди точно тогава. Само той беше сигурен, че ще стане така. Даже си спомних, че когато му се обадих да му честитя рождения ден, първите му думи бяха: “Роди ли се?” Отговорих му: “Да, току-що! От родилното ти се обаждам.”

- Значи той е кръстникът?

- Не. Чувстваме го като такъв, но спазваме традицията кумовете да са и кръстници. Просто при нас много държим на традицията. До някаква степен сме и суеверни, ако трябва да бъда откровен.

- И после най-ненадейно втори път ви сполетя най-голямото щастие.

- Не. След раждането на дъщеря ни, през цялото това време, в което се срещахме с хората като нас, с жена ми решихме, че това е нашата кауза и нещо, с което искаме да се занимаваме - да помагаме на други семейства, за да им спестим част от пътя, който ние сме изминали. Защото в много моменти сме се лутали и сме взимали неправилни решения. Идеята ни беше, ако можем, да го спестим на другите, както и финансово да бъдем полезни - първоначално със скромни лични средства. По-късно се появи моята идея рождените си дни да празнувам с близки и приятели, без да получавам подаръци и цветя. Просто има една урна, в която всеки да сложи, каквото прецени. На първия рожден ден, който празнувах по този начин, събрахме 6000 лева. Един мой приятел, голям патриот, истински българин от Троян, се изправи и каза, че ги удвоява и стават 12 хил. лева.

От този рожден ден

имаме 4 бебета

Тогава решаващото беше - спомням си го ярко и досега, че се обади една жена, която плачеше по телефона. Аз силно се притесних - човешката психика е така, че като чуе плач, в първия момент очаква най-лошото. Мислех, че се е случило нещо лошо.

- А тя беше разбрала, че е бременна вследствие на вашето дарение?

- Не, беше родила дъщеричката си. А процедурата за нея е със средствата, набрани от този ми рожден ден. Жената се обаждаше да благодари. В този момент осъзнах повече от категорично, че каквото и да ми коства, оттук нататък само така ще правя рождените си дни.

- Създадохте ли си организация?

- Моята жена е координатор на фондация “Искам бебе”, която и аз подкрепям. Давам средствата на фондацията с едно-единствено условие - ако има двойка с репродуктивни проблеми, която е от моя регион, да е с предимство пред останалите. Това ми е молбата. А ако не, който има нужда, да се възползва.

После примера го последваха и други мои приятели. Голямата изненада за мен е, че от тази година всички момичета на “Искам бебе” ще си празнуват рождените дни по същия начин. Преди дни е имало такъв рожден ден във Велико Търново, получило се е много хубаво - също са събрали средства, които подпомагат дейността на фондацията.

Много е тежко в такива моменти, когато трябва да се грижиш за психическото състояние на човека до теб, който е със стерилитет, и когато трябва да преодоляваш и процедура. Ако при цялото това напрежение трябва да мислиш и за средствата, е убийствено. Много е тежко. Наистина правителството направи страшно много в тази посока с въвеждането на безлимитно финансиране от Националния фонд за асистирана репродукция.

- Да. ГЕРБ премахна такава за броя опити, които може да направи една жена с финансиране от държавата.

- Точно така. Въпреки това някои от двойките продължават да имат нужда от подкрепа, тъй като не могат да ползват фонда, не отговарят на критериите.

- Например?

- Например има двойки, при които изследванията не показват никакъв медицински проблем, но въпреки това не се получава.

- Те нямат право да кандидатстват?

- Не, те също имат право, но трябва да направят поредица от изследвания, няколко опита инсеминация. И тогава вече, ако отново не се получи, кандидатстват пред фонда за финансиране на инвитро процедура.

Понякога са необходими средства, за да стигнеш до фонда - необходимо е да се направят изследвания. Неслучайно са толкова важни и общинските фондове. Когато бях общинския съветник в Троян, аз, разбира се, с подкрепата на моите колеги, създадох фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лева С тях можеш да направиш първоначалните изследвания, които са ти необходими, за да кандидатстваш пред националния фонд. Много кметове останаха с погрешното убеждение, че когато ГЕРБ въведе безлимитното финансиране, отпада нуждата от общинските фондове. Не е вярно -

общинските фондове

са необходими

- Доколкото си спомням, според статистиката броят на двойките с проблем надхвърля 100 000.

- Двойките с репродуктивни проблеми се увеличават. Ако не вземем отношение и не дадем на тези хора не само финансова, но и морална подкрепа, проблемът се задълбочава. 145 хил. са официално регистрираните, но пак казвам - това са семейства, които са заявили, че имат нужда от подкрепа.

- А те реално са много повече?

- Има страшно много, които не искат да го обявят. Установили са си проблема, но не искат да потърсят помощ поради една или друга причина.

- Притесняват се например какво ще си кажат хората...

- В малките населени

места все още на

това се гледа като

на заболяване, като

на проказа

Спомняте си старите поверия “Булката е ялова” и други подобни грозни, обидни изрази. Притесняват се хората. Много е трудно. Пак казвам - първите моменти - да си го обясниш сам за себе си, да започнеш да говориш с някого... Това е и реално изпитание за самото семейство.

- Вие сте останали заедно през всичките 7 години на несигурност.

- Да. Тогава разбираш с какъв човек си се събрал. Когато при нас настъпи проблемът и си говорихме със съпругата ми, в един момент ѝ казах: “Да, наистина безкрайно много те обичам, безкрайно много държа на теб, но в крайна сметка ти не си длъжна да преживееш всичко това заради мен. Ако прецениш, всеки да поеме по нов път.” Никога няма да забравя нейната реакция. Каза ми: “Ние сме заедно, ние сме един отбор и ще вървим заедно напред, каквото и колкото и да ми коства.” Тогава разбираш, че си направил правилния избор и си се събрал с правилния човек.

- Много силно преживяване.

- Да, сега ми е лесно, когато ви го разказвам. Лесно е да го говориш, но да го изпиташ...

- Кажете нещо и за сина си Никола.

- Никой от нас не вярваше, че той ще се появи! Просто имахме замразени ембриони от първия ни опит, които използвахме, направихме трансфер. Нищо не се получи и тогава решихме да кандидатстваме още един път пред държавния фонд. Държа да подчертая, че

и двете ми деца са

от държавния фонд

Бяхме одобрени, направихме поредната инвитро процедура. Кръвните резултати, които се следят, бяха с такива високи показатели, че прогнозата беше за близнаци. Аз бях втрещен и си казах: “Вкъщи се заформя голям купон. От няма нито едно детенце до три!” Но при прегледа се оказа, че плодът толкова силно се е захванал, че затова дава такива резултати. Когато се роди преди 9 месеца, Никола беше почти 4 килограма - огромен. Първия човек, на когото се обадих, беше г-н Цветанов. И си спомням как ми каза шеговито: “Какъв голям мъж! Може да не го храните поне 3 дни.”

 

 

 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ