С второто дете е малко по-различно. Семейната динамика пак се променя, но не толкова драстично. Вече майката е подготвена какво я очаква. Ето какво е различното.
Притеснението е много по-малко. Когато гушнете първородната си рожба, усещате как сякаш върху раменете ви се стоварва огромна отговорност. Започвате да се страхувате за детето си – за всеки плач, за всяка кашлица или за минимално покачване в температурата му. Притеснявате се дали спи достатъчно, дали се храни и т.н. С времето това не отминава. Дори когато е тийнейджър, ще се чудите дали си ляга, когато трябва и кога ще се прибере. При второто дете е различно, защото вече имате самочувствие, че ще се справите. То идва от факта, че по-голямото ви дете е живо и здраво. Значи сте се справили добре!
За един млад родител е плашещо да се изправи пред ситуация, която е далеч от контрола му. Затова е нормално щом се приберете, да отворите гугъл и да потърсите: „Защо плаче бебето?“. Когато не знаете как да реагирате, всяко предприето действие ще ви се струва грешно. С второто дете вече ще имате опит и ще вярвате на майчинските си инстинкти. Няма да се допитвате до гугъл или до родителските книги, защото ще имате свой изграден подход.
Най-трудното при отглеждането на първородната рожба е липсата на сън през първите няколко седмици, когато бебето се буди посред нощ и плачът му събужда и вас. Заради това в края на всеки ден се чувствате, сякаш сте изкачили Еверест. При второто ви дете това ще е различно просто защото ще знаете, че бебето няма да плаче вечно, а ще израсне този етап.
Коментари (0)
Вашият коментар