Думите, в които всяка майка ще се познае

Обичам своето дете повече от всичко, но понякога се чувствам толкова изгубена.

Коя съм аз? Мога ли да бъда просто човек извън това да съм майка. Понякога имам нужда от глътка свеж въздух, от това да си припомня кое е старото ми аз. Искам да изляза от версията на изтощеното ми аз и да бъда отново онова младо, енергично и безгрижно момиче. Чувствам вина, че си го мисля, макар да знам, че това не означава, че не обичам децата си.

Някой веднъж беше казал, че майките са като неразрушима скала - устояват на всичко. Не мисля, че това е истина. Защото аз не мога и не съм непоклатима. Плача скришно от умора, крещя в колата, когато съм изнервена и имам нужда от повече сън. Ние сме майки, но също така сме и хора. Ние сме мечтатели, ние сме кралици, ние сме и чистачки. Ние сме скала, която може да бъде разрушена - от отдаденост към най-истинската любов, която понякога може да бъде малко по-тежка, отколкото можем да понесем.