Нужен ли е ред в детската стая

Или защо родителите не трябва да се месят в нея

58-годишният английски телевизионен журналист Ники Кембъл изненада своите многобройни последователи в туитър с необикновена снимка. На нея се вижда ужасно разхвърляната стая на най-голямата му дъщеря.

По принцип звезди от неговия ранг не споделят толкова лични неща, особено когато не са много приятни. Вероятно затова и реакциите на фотографията бяха много противоречиви. Десетки родители възприеха снимката като призив да се направи нещо по въпроса и също започнаха да публикуват кадри в социалните мрежи от стаите на своите деца, както и да споделят как се е стигнало до това положение.

“Това е напълно неприемливо. Ти си почти на 19 г. и на мен ми писна. Не се интересувам от това, че ти се готвеше да я подредиш. Това наистина ме ядоса”, написа Кембъл под фотографията си. Много от следящите го в туитър приветстваха тази форма на откровеност, но имаше и такива, които я осъдиха. Основната им теза бе, че бащата е направил възможно най-лошата услуга на своята дъщеря, тъй като със сигурност ще се намерят хора, които да ѝ се подиграват. А и необмислената му постъпка може да се отрази и на нейното бъдеще - например да ѝ бъде отказана определена работа, защото вече се знае, че не е подредена.

Наложи се Кембъл да обясни, че пускането на снимката се е случило със знанието на дъщеря му и двамата даже много са се смели. Така и не стана ясно каква е била целта – забавление, крайна мярка да се сложи ред в стаята или просто един баща на четири деца е решил да излее гнева си. Стореното от него обаче накара много експерти по семейни въпроси и обикновени граждани да поспорят дали въобще е необходимо да се изисква от детето да подрежда собственото си пространство, ако то не вижда смисъл в това. Особено когато става въпрос за тийнейджърска възраст и се предполага, че уроците за хигиена и ред трябва отдавна да са научени.

Дали едно дете е разхвъляно, или не, е просто въпрос на личен характер, казва канадската семейна психотерапевтка Кати Мамен. По думите ѝ още от най-ранна възраст малчуганите или си подреждат нещата, или ги захвърлят на пода. И колкото родителите им да се стараят да им създават навици да слагат ред в мястото, което обитават, рядко ситуацията коренно се променя. Причината е, че това е свързано с темперамента на всички членове на семейството. Ако мама и тати прекалено много държат на чистота и подреденост, това само ще усложни нещата още повече.

“Спокойните родители не се тревожат толкова много за една неподредена стая, но тя може да скъса нервите на други и да създаде конфликти в общуването с децата им. Проблемът е повлиян от собственото ни усещане колко разхвърляно можем да живеем. Затова трябва да намерим някакво щастливо средно положение”, обяснява Мамен.

Хубаво е, ако родителите просто затворят вратата и забравят какво има зад нея, казва Кати Лин, писателка и специалист по семейни въпроси. Тя е убедена, че стаята на едно дете трябва да бъде негово убежище. То да я харесва и да обича да прекарва времето си в нея. Да знае, че това е абсолютно негово пространство. Лин съветва родителите да правят разлика между разхвърляна и мръсна стая, когато говорят с децата си по въпроса. С други думи, ако има разпилени играчки и вещи, това не трябва да се представя като голям проблем, но ако по пода се въргалят мокри кърпи и мръсни чинии, да се казва, че е недопустимо. Много полезно е децата да бъдат отговорни за собствените си стаи, когато знаете, че могат да се справят с тях, тъй като сте ги научили как да вършат тази работа, посочва Лин. Ако те могат да си оправят леглото, да си подредят дрехите и съберат играчките, което обикновено става около 7-годишна възраст, то е време вече да прехвърлите отговорността за личното им пространство на тях. Ако не се справят, може да им давате съвети, но не и да превръщате това в голям въпрос. Защото принципът е, че колкото повече го правите на проблем, толкова повече то ще се превръща в такъв. Първо, защото децата не разбират защо стаята им трябва да е подредена. Те смятат, че след като това е тяхно лично пространство, в него могат да си правят каквото поискат. А обикновено това означава разпилени играчки, дрехи и всевъзможни джунджурии, които те смятат за ценни. Ако им ги напъхате в гардероб и кутии, вие на практика им ги отнемате от активната зона на живеене и е много вероятно това да не ги направи щастливи да започнат да се конфронтират и бунтуват.

“По-важно от една чиста стая е да научите децата си каква хигиена трябва да поддържат и в други части на къщата и извън нея. В крайна сметка никой не иска да отгледа тийнейджър, който ще вбесява своите съквартиранти в колежа или университета, като разхвърля нещата си навсякъде и не му пука за прашни рафтове и мръсни чинии. На децата е нужно много ясно да се обясни къде трябва да са подредени и къде може да бъдат разхвърляни”, обяснява Мамен. Един от начините това да стане е още докато са малки, да ги включвате в извършването на домашни задачи. Това може да бъде да отсервират чинията си след ядене, да си прибират обувките или пък дрехите след пране. Важното е непрекъснато да им се показва, че стандартите на хигиена и подреденост са по-високи в общите помещения.

И тъй като много малко деца са щастливи от подобни задачи, дори да се представят под формата на игра и ритуал, най-добре е работата да се разделя на части. Един ден да е определен за дрехите, друг - за изхвърляне на ненужни неща в боклука, и трети за прибиране на играчките.

Също е много полезно да се създаде навик за бързо подреждане на неща преди лягане, с които е играно последно. Ако никой от тези съвети не върши работа, експериментирайте с уроците по ваша преценка, важното е детето да осъзнае, че не е само на този свят и трябва да спазва определени правила, съветва Мамен.