Писмо до моето съвършено дете

Преди да се родиш, прекарах девет дълги месеца, в които се чувствах самотна, защото те усещах, но не можех да те видя.

От деня, в който дойде на този свят, в който се срещнахме за първи път, вече не бях само "аз". Станахме "ние".

Да, и татко ти беше там. Но ти стоеше в моите ръце - едно зачервено и топло човече. Адреналинът ми беше толкова голям, когато те докоснах за първи път. Сърцето ми биеше толкова силно, когато те видях за първи път.

От първата ни среща любовта към теб ставаше все по-наситена с всяка секунда. Ти ме накара да се замисля за обичта и да погледна на нея по нов начин. И вече знаех, че съм създала теб - любовта на моя живот, заедно с мъжа на моя живот.

Любовта, която изпитвам към теб, е неподправена и защитаваща. Това е любов, която никога няма да успея да опиша напълно. Толкова силна, че предизвиква сълзи в очите ми само при мисълта за това колко много те обичам.

Тази любов ми позволява да се радвам на всеки момент, който прекарваме заедно - дори когато те храня или просто те гъделичкам, а ти ми се смееш.

Господи, имам толкова много за разказване от момента, в който престанах да бъда "аз" и станахме "ние". Няма да се усетя обаче колко бързо ще мине времето и един ден няма да съм единствена в живота ти. Той ще се изпълни с приятели, суъченици, учители и хобита.

Знам, че не остава много време до този момент, затова искам да се насладя на днешния ден - един от много красиви с теб. Още един ден, в който имам щастието да се наричам майка. Благодарение на теб, мое съвършено бебе.

С обич, мама