Единствената болка, която носи щастие...

Бременна съм. Още помня онзи ден съвсем ясно. Две малки чертички се избистряха постепенно пред погледа ми от един малък тест за бременност.

Проверих два пъти.

Една чертичка = не съм бременна

Две чертички = бременна съм

О, божичко! Наистина бях бременна.

Сърцето ми започна да бие учестено.

Главата ми започна да се върти.

Стомахът ми се сви.

Бях едновременно нервна, развълнувана и уплашена.

Това наистина се случваше! След години на мечти и подготовка за момента, той най-после се случваше. Щях да ставам майка.
След девет месеца щях да усетя безценната стойност на майчинството от първа ръка.

Щях да разбера какво точно означава да бъдеш майка. След девет месеца щях да съм по-различна и да бъда не просто жена, а да се наричам майка.

Щях да науча толкова малки неща, за които децата обикновено никога не разбират. Осъзнах, че има една единствена болка, която носи щастие и тя е раждането ти.

Знаеш ли, че съм плакала заради теб? От щастие, когато видях положителния резултат и докторът потвърди бременността ми,
Знаеш ли, че ме е боляло заради теб? Случи се, когато те раждах, но разбрах, че това е единствената болка в живота, която си струва.

Знаеш ли, че съм те наблюдавала, докато спиш? Понякога съм се наслаждавала на изяществото ти до 3 сутринта и не съм можела да повярвам, че това перфектно същество е излязло от мен.

Знаеш ли, че съм била с разбито сърце заради теб? Не, ти не си ми направило нищо. Просто сърцето ми се свиваше всеки път, когато се разплачеш. Чувствах се безпомощна.

Знаеш ли, че съм се лишавала заради теб? Всяка майка би дала и последния си залък, когато детето застане с големите си и невинни очи пред нея, когато се храни.

Знаеш ли, че бих направила всичко това отново?