Кои са задължителните ритуали при погача на бебе

Орисването у нас е ритуал, който наричаме погача за новороденото. Той се прави в домашни условия - там, където детето ще израсне.

Погачата се прави на 40-ия ден от раждането, защото до това време родилката е „нечиста”. В края на четиридесетте дни майката и бебето посещават църква, където им се пее т.нар. „очистителна молитва”. На празника се допускат само жени – бабите и приятелките на майката – те са орисниците. Ето кои са задължителните неща за ритуала.

На масата се сервират само сладки неща, за да е сладък животът на детето.

На излизане не се взима нищо от дома, за да не стане детето крадец.

Всеки от гостите оставя конец от дрехата си в чашка, за да не му се вземе сънят.

Родилката не се сбогува с никого, за да не й спре кърмата.

По време на ритуала родилката седи на стол с детето в ръце.

Една от бабите взима метла и измита около майката, винаги в посока към вратата. Целта е да се измете всичко лошо от дома, за да расте детето спокойно и щастливо.

Взима се бяло брашно – както то е бяло, така и детето да е бяло и нежно. Една от приятелките прави две дупки с палец и показалец в брашното. Както остават две вдлъбнатини, така и бебето да има две сладки трапчинки на бузките.

С менче с вода и здравец се ръси навсякъде, като се започва от детето. Ритуалът се изпълнява от приятелка на родилката. Както водата дава живот, така и детето да е силно и жизнено

Събират се купчина книги, които са любими на майката. Детето се слага върху тях, за да стане умно.

Следва същинският ритуал – разчупването на питката. Той се извършва от приятелки с живи родители. Две от тях държат бяло платно над главите на майката и бебето. Други две разчупват питката.

При отчупване, ако на платното падне парче от средата – следващото дете ще е момиче, ако е от кората, ще бъде момче.

Първото парче от питката се нарича на Дева Мария – закрилница на майките и децата. То се слага във вързопчето с парите, което майката трябва да завърже. Не много стегнато, за да не е стиснато детето, но и не много хлабаво, за да не е „със широки пръсти”. Вързопчето се слага на високо място в къщата, за да има детето високи постижения. На следващия църковен празник вързопчето се взима и парите се харчат за детето.

От питката се отчупва парче, потапя се в мед и се докосва до устните на детето. Майката го изяжда. Както медът е събиран от работливите пчели, така и детето да стане трудолюбив човек, да се справя с работата си.

Ритуалът завършва със същинското орисване. Гостенките, една по една, казват своите пожелания към детето и хапват от питката с мед.