Някой ден, когато детето порасне, ще имаш чистата къща, свободната програма и онези 5 минути тишина, за които се молиш сега. Но мисля, че сърцето ти ще тъгува за моментите, които имаш сега. Колкото и да са изтощаващи.
Някой ден, когато детето порасне, няма да се налага да вършиш 10 неща едновременно, жонглирайки между домакинската работа и това да държиш бебето си, което все повече тежи. Но мисля, че ще усещаш ръцете си празни.
Някой ден, когато детето порасне, кошът за пране ще е една идея по-празен, ще взимаш душ на спокойствие и ще се храниш, без да ставаш по 10 пъти. Но мисля, че колкото и да са трудни тези моменти сега, един ден ще ти липсват.
Някой ден, когато детето порасне, ще имаш свободата да излезеш сама и да отделиш време само за себе си. Но мисля, че тогава дори непрекъснатото му прилепване за теб ще ти липсва. Просто защото е било най-близкият човек в деня ти толкова много време.
Някой ден, когато детето порасне, ще имаш време за сън. Ще дойде краят на дългите, безсънни нощи. Но мисля, че ще си спомняш с носталгия за онези малки, съкровени мигове в 4 сутринта, в които нежно успокояваше и гушкаше своето бебе.
Някой ден, когато детето порасне, няма да се налага да повтаряш едно и също нещо по 100 пъти до втръсване. Но мисля, че домът ще ти се струва безкрайно тих и пуст.
Някой ден, когато детето порасне, ще имаш време за своите интереси и за мечтаната работа. Но мисля, че най-хубава професия, която някога ще си имала, ще бъде тази на "майка на пълен работен ден".
Някой ден детето ще порасне. Този някой ден ще дойде по-бързо, отколкото предполагаш. Затова се наслаждавай на всеки миг сега. Детето ти е малко само веднъж.
Коментари (0)
Вашият коментар