Напишете дума/думи за търсене

Как да заздравим връзката с бебето?

За оптималното развитие на детето е необходимо нуждите му да бъдат постоянно задоволявани за продължителен период от време.

Успешното родителстване се базира на здрава и дълго продължаваща връзка с детето. Този ранен период на родителстване е изключително важен за развитие на детското самочувствие и ценност. Детето развива привързаности и разпознава родителите като ежедневно осигуряващи внимание на необходимостта му от физическо обгрижване, хранене, успокояване, привързаност и стимулация. Ако има поне един възрастен, който е отдаден на детето и го обича безусловно, който е готов да го приеме и цени за дълъг период от време, то това е начинът, по който може да се помогне на едно дете да преодолее стреса и травмата от малтретиране и пренебрегване.

Когато първоначалната привързаност липсва, децата не развиват способността да създават и поддържат любовни, интимни връзки. Те растат без усвоената способност да се доверяват и без вярата, че светът е добро място и другите ще се грижат добре за тях. Когато много хора за кратко време са се грижили за тях, когато децата често са боледували, били са хоспитализирани за дълго време - това затруднява формирането на сигурна привързаност на детето. Когато майката е депресивна, тя е вероятно да не може да изпита удоволствие от връзката с бебето, ще пренебрегва сигналите, които то излъчва, няма да има необходимите ресурси да се грижи за него. Когато то не се чувства ценено и обичано от майка си, не може да развие самочувствие и да почувства съществуването си в този свят като нужно.

Ако майката е агресивна и това поведение е насочено към бебето, то е много възможно да изгради представа за света като враждебен. Когато майката е отсъстваща, то не може изгради стабилна връзка с нея, да я разпознае като основна фигура на привързаност. Когато бебето не може да се довери на основния си обгрижващ, то по-късно не се привързва към никого. Вместо да се научи на доверие, се научава да изпитва страх, гняв и разочарование затова, че не може да разчита на никой, който да откликва на нуждите му. Започва да възприема другите като средства, чрез които да задоволява потребностите си, става свръхбдително по отношение собствената си безопасност, не позволявайки на другите също да се грижат за него и да го обичат. Тези деца стават изискващи и контролиращи в отговор на страха си. Емоционално те вярват, че ако не контролират света си, ще загинат.

Счита се, че привързаността играе главна роля в бъдещите връзки и в психопатологията, защото първоначалната връзка родител – дете осигурява работещия модел за всички следващи важни и от значение за човека връзки 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ