Родителски гласове, повишени до заплаха. Пошляпвания, дърпания, дори изречения като: „Ако не слушаш, ще те набия". Колко често подобни сцени минават за „нормално възпитание"?
Мнозина биха възразили: „Нас така са ни възпитавали – с твърда ръка. И станахме хора." Но дали наистина това е вярната причина? Нека се замислим – уважаваме ли хората, които ни нараняват? Слушаме ли ги от респект или от страх?
Ако един работодател използва шамари, за да коригира грешките на служителите си, бихме го нарекли насилник. Но когато става дума за деца, прилагаме същия подход и го оправдаваме с възпитание. Това обаче не го прави ефективен. Напротив – страхът, на който се основава, подкопава доверието и създава емоционална дистанция.
Наскоро наблюдавах как малко дете беше нашляпано, защото удря друго. Реакцията на родителя бе точно това, срещу което уж се бори – агресия. Парадоксът е очевиден: наказваме детето за поведение, което сами възпроизвеждаме. Посланието, макар и неосъзнато, е ясно – силата решава.
Истината е, че родителите често прибягват до физически наказания не от злонамереност, а от безсилие. Когато всички други опити изглеждат безуспешни, идва последният коз – шамарът. Но той не решава нищо. Само задълбочава пропастта.
Когато дете бъде наранено физически от родител, в мозъка му се активират центрове за самозащита. То изпитва биологична нужда да търси утеха. И най-често я намира при същия човек, който го е наранил. Това създава емоционален парадокс: „Искам да се скрия при теб, но също така се страхувам от теб." Това не е научен урок. Това е объркване. Страхът не възпитава, той блокира.
Правилата са нужни, но не бива да се налагат със страх. Дисциплината има смисъл само когато е част от диалог, когато е обяснена и подкрепена от обич и сигурност.
Скъпи родители, никой не е съвършен. И всеки има моменти на слабост. Но нека тези моменти не се превръщат в навик. Шамарите не създават характер. Те рушат връзката. Думите, грижата, вниманието и ясните правила – те са истинският път към изграждане на силна и уверена личност. Защото там, където има разбиране и уважение, шамарите нямат място.
Коментари (0)
Вашият коментар