Възпитаването на децата да бъдат щедри и съпричастни е важна част от родителството. Често обаче се случва това да се тълкува като необходимост да споделят вещите си с другите, дори когато не са готови или не желаят.
Това може да има обратен ефект върху тяхното развитие и самочувствие. Ето защо.
1. Уважение към личните граници и собствеността
Когато настояваме детето да даде играчката си на другарче, без да е готово за това, му изпращаме послание, че неговите чувства и желания не са важни. Това може да доведе до объркване относно правото му на собственост и лични граници. Както възрастните имат право да решават кога и с кого да споделят своите вещи, така и децата трябва да имат възможността да упражняват това право.
2. Развитие на истинска щедрост
Истинската щедрост идва от вътрешно желание, а не от външен натиск. Когато децата са принуждавани да споделят, те могат да започнат да го правят от страх или за да избегнат наказание, а не защото искат да направят добро. Това може да забави развитието на автентична емпатия и съпричастност.
3. Подкрепа на концентрацията и фокуса
В някои образователни подходи, като Монтесори, се насърчава идеята малчуганите да използват материалите толкова дълго, колкото им е необходимо, без да бъдат прекъсвани. Това подпомага развитието на концентрация и задълбочено учене. Прекъсването на детето с настояване да сподели може да наруши този процес и да създаде чувство на неудовлетвореност.
4. Изграждане на доверие и сигурност
Когато децата знаят, че техните чувства и желания се уважават, се чувстват по-сигурни и уверени. Това усещане ги насърчава да бъдат по-отворени към другите и склонни да споделят по собствена инициатива. Принуждаването може да подкопае това доверие и да доведе до противоположни резултати.
5. Развитие на умения за решаване на конфликти
Вместо да се намесваме веднага и да настояваме за споделяне, можем да използваме възможността да научим децата как да изразяват чувствата си, да преговарят и да намират решения заедно. Това ги подготвя за реални ситуации в живота, където ще трябва сами да се справят с конфликти и да намират компромиси.
Какво да направим вместо това?
Насърчавайте, но не настоявайте. Предложете на детето да сподели, но приемете, ако откаже.
Дайте пример. Показвайте чрез собственото си поведение какво означава да бъдеш щедър и съпричастен.
Обсъждайте чувствата. Говорете с детето за това как се чувства, когато споделя или не споделя, и как се чувстват другите в такива ситуации.
Установете правила. Ако има играчки, които детето не иска да споделя, обяснете, че е добре да ги държи настрана по време на игра с другите.
В крайна сметка, целта е да отгледаме деца, които разбират стойността на споделянето и го правят с радост и желание, а не по задължение. Като уважаваме техните чувства и ги подкрепяме в процеса на учене, ние създаваме основа за истинска емпатия и съпричастност.
СНИМКИ: Image by Carole LR from Pixabay
Image by It is not permitted to sell my photos with StockAgencies from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар