Мнозина са убедени, че любовта се печели с външен чар, съвършена визия или някакви особени тактики за съблазняване. Истината е по-нежна и по-дълбока. В отношенията между мъж и жена успехът не се крие в ефектните жестове, а в нещо, което не може да се види на пръв поглед. Мъжът, който търси истинска спътница, не се впечатлява толкова от поведението или външността, колкото от трите тихи, но могъщи качества, които усеща в душата на жената.
Първото е вътрешната опора. Това не е сила в обичайния смисъл, а едно усещане за дълбоко спокойствие. Жената, която има такъв вътрешен център, не се нуждае от постоянни уверения, защото самата тя знае стойността си. Тя не се влияе от мненията на околните, не позволява на дребните събития да диктуват настроението ѝ и не превръща живота в безкрайна надпревара за признание. В присъствието на такава жена мъжът намира убежище. До нея той не трябва да доказва нищо, не трябва да бъде герой или спасител. Просто може да бъде себе си. В свят, в който всички бързат и се съревновават, подобен покой е рядък дар, защото в него има не слабост, а истинска сила.
Второто качество е жизнената енергия, онази естествена страст към живота, която прави една жена светла и вдъхновяваща. Когато тя има свои мечти, интереси и цели, когато обича да открива нови неща и да расте, това се усеща от всеки около нея. С нея разговорите не са повърхностни, защото тя мисли самостоятелно и гледа на света със собствен поглед. Тя не се върти единствено около мъжа до себе си, а притежава свой вътрешен свят, който обогатява и връзката им. Така той не я възприема като ограничение, а като съмишленик и пътешественик, с когото животът става по-широк и по-интересен. Вдъхновен от нейния пример, мъжът усеща, че любовта не е граница, а пространство за растеж.
Третото и може би най-финото качество е способността да се приема другият в цялост. Това не означава безкритично съгласие или сляпо търпение, а разбиране на човешката природа такава, каквато е. Жената, която умее да приема, гледа отвъд недостатъците. Тя вижда не само постъпките, но и мотивите зад тях, не само грешките, но и желанието за промяна. Тази тиха вяра има силата да променя. Когато мъжът усеща, че е приет с всичките си несъвършенства, у него се ражда желание да бъде по-добър. Той не го прави от страх или вина, а от благодарност и уважение към човека, който вярва в него. Любовта, която не изисква, а просто присъства и подкрепя, има преобразяваща сила.
Тези качества не се придобиват чрез техники или съвети от списания. Те се изграждат с вътрешна работа, с време, с осъзнаване. Жената, която е в мир със себе си, която пази радостта от живота и умее да приема света с доброта, естествено привлича човек, готов за истинска връзка. Такава любов не се търси отчаяно и не се извоюва, тя идва като естествен резултат от вътрешната зрялост. И когато дойде, не се усеща като случайна среща, а като завръщане у дома.
Коментари (0)
Вашият коментар