3 неща, които никога да не казвате на детето

Децата обръщат много по-голямо внимание на думите, които ние, възрастните, намираме за обикновени в общуването.

Една случайно изпусната фраза може да посее в детската душа съмнение, огорчение или обида. Заради нея, детето може да загуби вярата в себе си. И така, кои фрази трябва да се стремим да избягваме в общуването си с децата?

"Ще ме побъркаш!"

Това е признание за собственото ви безсилие от една страна, а от друга – товарите детето с отговорност за вашето състояние. То може да реши, че е способно да управлява настроенията ви. Струва ли си да го тласкате към експерименти в тази област? И едва ли то е виновно за умората и раздразнителността ви, ако се чувствате "на ръба" на нервите си. Бъдете честни, което не означава да го посвещавате в проблемите си. Става дума за това, че имате право на умора, гняв или тъга. Пробвайте да замените с: "Имах тежък ден днес, трябва да си почина малко. Можеш ли да си поиграеш тихичко в стаята си? А после заедно ще прочетем приказка или ще гледаме филмче".

"Глух ли си?"

Сарказмът, за разлика от хумора , е много опасен като възпитателна мярка – разрушава добрите отношения, издига бариери на неразбирателство. Детето може и да не изглежда обидено, но това не означава, че язвителната забележка не го е засегнала. По-малките са склонни да възприемат буквално казаното. С обиди от рода на "Нямаш грам мозък!" можете наистина да ги уплашите. А по-големите, при такова общуване стават затворени тревожни и неуверени в себе си. Сарказмът, злобната насмешка действат не по-малко разрушително от всяка друга агресия, затова, в общуването с детето трябва да ги забравите.

"Толкова си ми омръзнал!"

Децата често ни вбесяват. Тогава им крещим думите, които са ни наранявали в детството. Не приличаме на себе си, не можем да познаем гласа си. Гневът ни се изпълва, позволяваме му да вземе връх над всички останали чувства. Но в крайна сметка не сме безсилни пред тази дива ярост. Можем да се научим да не губим контрола над себе си, ако се научим да разпознаваме и назоваваме това, което изпитваме. Пробвайте с: "Страшно се ядосах, когато видях да биеш братчето си, защото не мога да понасям по-силният да тормози по-слабия!"