Понеделник сутрин. Детето е добре, има настроение, обличате го и го водите на градина. След три дни обаче започва хрема. После кашлица. Температурата се покачва и идва познатото обаждане: „Моля, елате да го вземете." Следват няколко дни вкъщи, понякога цяла седмица или повече. Детето се оправя, връща се в градината и сякаш точно когато започнете да си мислите, че най-после всичко е наред, историята започва отначало.
За много семейства това не е изключение, а ежедневие през голяма част от годината. Детската градина се превръща в странен календар, в който има няколко дни присъствие и много повече дни вкъщи. Родителите започват да се питат дали детето има „слаб имунитет", дали не му липсва някакъв витамин и какво още могат да направят, за да спре това постоянно боледуване.
Първото важно нещо е да не приемаме автоматично, че честото боледуване означава проблем с имунната система. Когато едно малко дете започне да посещава детска градина, то изведнъж попада в среда с много други деца, които постоянно се срещат с различни вируси. Това увеличава възможността да се зарази и е една от причините първите години в детската градина да изглеждат като безкрайна поредица от хреми, кашлици и температури.
Понякога дори изглежда, че мъникът боледува непрекъснато, въпреки че между отделните инфекции има периоди, в които е напълно здраво. Една хрема може да продължи няколко дни, кашлицата да остане по-дълго, а преди организмът напълно да се възстанови да се появи нов вирус. Така за родителя всичко изглежда като една огромна, непрекъсната болест.
Тук обаче има нещо, което можем да променим – не самото съществуване на вирусите, а условията, в които детето преминава през този период.
Един от най-подценяваните фактори е сънят. Когато детето е болно, естествено прекарва повече време вкъщи и често спи повече. Когато се почувства по-добре, обаче, всички бързат да се върнат към нормалния ритъм. Понякога това означава ранно ставане, дълъг ден в градината, следобедни занимания и късно лягане. Ако сънят системно не достига, организмът не получава достатъчно време за възстановяване.
Това не означава, че една късна вечер ще направи детето болно. По-скоро става дума за натрупването. Детският организъм има нужда от достатъчно и редовен сън, а когато ежедневието постоянно го лишава от него, това може да се отрази върху общото му състояние и начина, по който реагира на инфекции.
Същото важи и за храненето. Когато детето е болно, апетитът често намалява. Това е нормално. След това обаче следва период, в който то трябва постепенно да се върне към обичайното си хранене. Ако менюто му е еднообразно и основно се състои от храни, които предпочита, но не осигуряват достатъчно разнообразие, организмът може да не получава всички необходими хранителни вещества.
Не е нужно родителят да превръща всяко хранене в опит да „лекува имунитета". Плодовете и зеленчуците, пълноценните източници на белтъчини, зърнените храни, млечните продукти или техните подходящи алтернативи и достатъчното количество течности са част от нормалното хранене. Няма една храна, която магически да предотврати следващата вирусна инфекция.
Точно тук много родители попадат в капана на хранителните добавки. След поредната седмица вкъщи се появява въпросът: „Какво да му давам за имунитет?" Започват витамини, сиропи и различни продукти, които обещават подкрепа на защитните сили. Понякога те могат да бъдат необходими, особено при установен дефицит или по лекарска преценка, но не могат да заменят съня, разнообразното хранене, движението и възстановяването.
Има и друг фактор, за който рядко говорим, когато обсъждаме детското боледуване – времето навън. Когато детето е болно, то естествено остава вкъщи. След това се връща в градината и прекарва голяма част от деня в помещение. Ако и свободното му време е пред телевизор, телефон или таблет, движението постепенно изчезва от ежедневието му. А детето има нужда от физическа активност не само когато е здраво и времето е хубаво.
Разходката не е лечение на вирусна инфекция. Но редовното движение, играта навън и достатъчното време на дневна светлина са част от здравословния начин на живот. Когато детето се чувства добре, няма причина целият му ден да бъде организиран около страха от следващото разболяване.
Тук се появява и другата крайност – прекомерното пазене. В желанието си да не се разболее отново, някои родители започват да ограничават всякакви контакти, да дезинфекцират постоянно и да се тревожат при всяко докосване до играчка, пясък или трева. Разумната хигиена е важна, но детето няма нужда да живее в стерилна среда.
Миенето на ръцете е полезен навик. Избягването на близък контакт с човек, който в момента е болен, също е разумно. Но постоянният страх от всеки микроб не може да бъде стратегия за детското здраве. Детето расте в реална среда и неизбежно ще среща различни микроорганизми.
Много важно е и кога детето се връща в градината. Решението не трябва да се основава единствено на броя дни, прекарани вкъщи. Ако детето все още има температура, отпаднало е, не се храни и пие нормално или има симптоми, които показват, че не се е възстановило, връщането само защото „вече е време" не е добра идея. Конкретните правила за връщане в детската градина зависят и от заболяването, и от изискванията на самото заведение, затова при съмнение е разумно да се потърси съвет от педиатър.
И тук стигаме до най-трудната част за родителите: да приемат, че не всяко боледуване може да бъде предотвратено. Дори при отлично хранене, достатъчно сън, много движение и добра хигиена детето пак може да се разболее. Това не означава, че родителят е направил нещо погрешно. Детската градина е среда, в която вирусите се разпространяват лесно, а малките деца все още се срещат с много причинители за първи път.
Затова целта не трябва да бъде детето никога да не боледува. Това е нереалистично очакване. По-смисленият въпрос е дали организмът му има добри условия да се възстановява и дали между инфекциите детето се връща към нормалното си състояние.
Ако цикълът „няколко дни градина – седмици вкъщи" се повтаря постоянно, ако инфекциите протичат тежко, продължават необичайно дълго или често водят до усложнения, разговорът с педиатър е много по-смислен от поредната покупка на имуностимулатор. Лекарят може да прецени цялостната картина и да установи дали става дума за обичайните детски инфекции или има причина за допълнително изследване.
Най-трудното в този период е, че родителите често се чувстват така, сякаш се провалят. Вече са дали витамини, купили са по-скъпа храна, проветряват, мият ръцете, обличат детето според времето – и въпреки това то отново е болно. Но детският имунитет не е машина, която можем да настроим така, че никога да не се включва аларма.
Понякога три дни в градината са достатъчни, за да се срещне детето с нов вирус. Това не означава, че всичко, което сте правили досега, е било напразно. Означава просто, че детството не може да бъде изцяло контролирано.
Това, което можем да направим, е да дадем на организма му добри условия: достатъчно сън, разнообразно хранене, движение, време навън, спокойна среда и разумна хигиена. И когато е болно – време за възстановяване, вместо постоянна надпревара кога ще успее да се върне обратно в графика.
Целта не е да направим детето недосегаемо за всеки вирус. Целта е да не превръщаме всяка хрема в доказателство, че „имунитетът му е слаб", и да не търсим магическо решение там, където най-често са нужни време, грижа и малко повече търпение.
Коментари (0)
Вашият коментар