„Само една хапка" – това е фраза, която вероятно почти всеки родител е казвал поне веднъж. Детето отказва да яде, мама или татко опитват храната, за да проверят дали е вкусна, или просто искат да покажат на малчугана как да опита ново ястие. Лъжицата преминава от устата на възрастния към устата на детето и всичко изглежда напълно нормално.
Именно защото този жест е толкова естествен и разпространен, малко родители се замислят какво всъщност се случва в този момент. При всяко споделяне на един и същ прибор между устата на възрастен и дете се осъществява контакт със слюнка, а заедно с нея могат да бъдат пренесени различни микроорганизми.
Това не означава, че ако веднъж сте дали на детето си хапка със собствената си лъжица, то непременно ще се разболее. Няма причина за паника, ако това вече се е случвало. Въпросът е по-скоро в това дали има смисъл този навик да се превръща в ежедневна практика, при положение че лесно може да бъде избегнат.
В устната кухина на всеки човек живеят огромен брой микроорганизми. Част от тях са напълно нормална част от устната микрофлора, но други могат да бъдат свързани с различни инфекции или проблеми със здравето на устната кухина. Човек може да пренася определени микроорганизми дори когато се чувства напълно здрав и няма никакви видими симптоми.
Точно това прави споделянето на прибори между възрастни и малки деца навик, който е добре да бъде ограничен. Особено когато възрастният е болен, има хрема, кашлица, възпалено гърло или активен херпес около устните. В подобни ситуации близкият контакт със слюнка може да увеличи вероятността от предаване на инфекция.
Но инфекциите не са единствената причина да се замислим за този на пръв поглед дребен навик. Същото важи и за здравето на детските зъби. В устата на възрастните могат да се намират бактерии, които участват в процесите, водещи до образуването на кариес. Когато възрастен и малко дете редовно споделят лъжици, чаши или храна, съществува възможност тези бактерии да бъдат прехвърлени чрез слюнката. Разбира се, появата на кариес зависи от много фактори – хранене, орална хигиена, честота на прием на захари, структурата на зъбите и други особености. Една лъжица сама по себе си не „причинява" кариес. Но няма и особен смисъл да добавяме ненужно споделяне на слюнка към ежедневните навици.
Именно тук много родители се оказват изненадани. Те обикновено свързват кариеса с бонбоните, сладките напитки и недостатъчното миене на зъбите. Малко хора се замислят, че начинът, по който възрастният общува с детето по време на хранене, също може да има отношение към устната микрофлора.
Друг често срещан навик е родителят да опита храната, за да провери температурата, а след това със същата лъжица да нахрани детето. Това се случва особено често при бебета, когато родителят иска да се увери, че храната не е прекалено гореща. Но вместо една и съща лъжица да бъде използвана и от възрастния, и от детето, много по-добре е температурата да бъде проверена с отделен чист прибор.
Същото се отнася и за моментите, когато детето отказва да опита дадена храна. Родителят може да каже: „Виж, мама ще опита първа", да сложи хапка в устата си и след това да предложи същата лъжица на детето. От гледна точка на възпитанието това може да изглежда като чудесен начин да насърчим детето да опита нещо ново. От хигиенна гледна точка обаче е по-добре двамата да използват отделни прибори.
А какво да кажем за залъгалката? Тук също се среща един навик, който много родители приемат за напълно нормален – ако залъгалката падне на пода, възрастният я поставя за момент в собствената си уста, за да я „почисти", и след това я дава обратно на детето. Макар да изглежда като бързо решение, това всъщност може да доведе до пренасяне на микроорганизми от устата на възрастния към детето.
Разбира се, родителството не може и не трябва да се превръща в постоянна битка с микробите. Детето живее в реалния свят, докосва различни предмети, играе, общува с други деца и неизбежно влиза в контакт с множество микроорганизми. Целта не е да бъде поставено в стерилна среда.
Има разлика обаче между естествения контакт с околната среда и съзнателното споделяне на слюнка, което лесно може да бъде избегнато.
Още по-важно е родителите да знаят, че не е необходимо да изпитват вина, ако досега са споделяли лъжица с детето си. Този навик е изключително разпространен и обикновено идва от желание за грижа, а не от небрежност. Ако вече сте го правили, това не означава, че сте навредили на детето си.
По-скоро става дума за малка промяна, която можете да направите занапред. Използвайте отделна лъжица, когато опитвате храната. Ако трябва да проверите дали е достатъчно охладена, вземете чист прибор. Не е необходимо да споделяте чашата си с детето и избягвайте да поставяте залъгалката му в собствената си уста.
Тези действия изглеждат незначителни, но точно малките навици могат да имат значение, когато се повтарят ежедневно в продължение на месеци и години.
Особено важно е вниманието да бъде повишено, когато някой в семейството е болен. Ако възрастният има инфекция, температура, кашлица, хрема, болки в гърлото или херпес, контактът със слюнка и споделянето на прибори е още по-нежелателен. В такива моменти е разумно да се спазват по-строги хигиенни навици, докато човекът се възстанови.
В крайна сметка една отделна лъжица не е голяма жертва. Нито ще промени начина, по който детето възприема храненето, нито ще попречи на близостта между родител и дете. Напротив – можете спокойно да продължите да опитвате храната заедно, да се храните на една маса и да превърнете новите вкусове в забавно семейно преживяване, просто без да използвате един и същ прибор за устата на двама души.
Коментари (0)
Вашият коментар