Миналото е част от нас. Традициите и обичаите в различни сфери от живота ни помагат да не забравяме какво е било и какво се е променило.
Напомня ни какви са корените на на пръв поглед обичайни практики днес. Питали ли сте се какво е представлявало раждането преди десетки години? Отговора ще намерите в следващите редове.
Обичаите, свързани с раждането, са затворени изключително за женската половина на семейството, като главното лице при тях е бабата, народната акушерка. Обект е раждащата жена и косвено - детето. Момите и мъжете са изключени от допир с раждането, дори били отпращани, за да не са вкъщи по това време.
Бабата, която помага, е възрастна, не живее с мъж и вече не ражда. Тя има голям практически опит и действително помага при раждането. Обикновено тя добре познава родилката и се подготвя предварително, ако знае , че жената е имала тежки раждания или аборти.
Родилката се нарича различно - родиля, лехуса, а раждането - добиване, добив, раждане. Когато раждането е трудно, бабата взима съд с вода и всички, които знаят за раждането, си топят пръстите в него. С тази вода бабата пръска родилката и я запойва, "дава й да пие", като от същата вода сипва и в ключалките на вратите. Задължително е съпругът на родилката да си потопи пръстите в съдинката. Ако го няма, бабата налива вода в една от опинките му и действа с нея по аналогичен начин. Понякога вместо вода се дава и отвара от богородична ръчица, донасяна от Йерусалим или Света гора.
Връзката на раждането с бащата се долавя и в практиката бременната да се удря по кръста с неговия пояс. Много често срещано действие при трудно раждане е пускането на сурово яйце на голо под ризата на раждащата. Когато яйцето падне на пода, тя го настъпва с десния си крак.
За да осигурят раждане и здраве на детето при проблемно раждане, бабите използват светена вода и се молят на Богородица. В трудни моменти се обещава оброк – пак на Богородица. Ако майката и детето останат живи, този оброк се пази свято цял живот.
Според поверието, за леко раждане жените не празнуват на някои календарни празници, а при венчаването си невестата няма ластици на чорапите и обувките й не са вързани с връзки.
Щом детето се роди, бабата насочва вниманието си към плацентата. Тя трябва да е цяла. Названията й са няколко: последок, облаче и по-рядко луже. Най – често я заравяли на „чисто“ място, където не се стъпва.
Още по време на раждането се полагат много грижи детето да се опази и да му се осигури добър живот. Бабата връзва пъпната му връв с конец (никога черен), а понякога и с коса от майка му. Пъпната връв се отрязвала със сърп, най-често с този, с който жъне бащата, "за да е работно детето". Първото повиване става в бащина риза.
Вредом съществувало опасение от навясване на родилката: до третия ден тя можела да бъде нападната от навяци, (нави), вследствие на което изпада в безсъзнание и умира.
Срещу навяците се предприемали различни мерки – обграждали леглото на майката и детето с въже и слагали метлата до тях, "за да ги чува", до главите им поставяли сърп и чук, чесън и кромид, нищелки, рибарска мрежа и др. Вярвало се, че желязото пази, метлата мете всичко навън, лукът люти на очите и т.н.
До 1920 г. слагали в огъня волски или кози рог, катран, миризливи треви, за да гонят злото. Огънят не бива да угасва. Бабите дори слагали горещи въглени на прага на външната врата.
Родилката и детето са напълно изолирани от външния свят: Вратите и прозорците се затваряли плътно, за да не пропускат светлина. Ако се наложи в краен случай родилката да излезе на двора, тя се въоръжава със железния ръжен от огнището и с нанизана на него глава с кромид. Вратата не се отваря на никого след залез слънце, дори на закъснелия съпруг, който отива да пренощува другаде. Тези предпазни средства се спазват до 40-ия ден, когато родилката отива на очистителна молитва при свещеника и престава да бъде в особено положение.
Вярвало се е, че върху съдбата на детето е оказвало влияние времето на раждането. Родените сутрин често са по-пъргави и работливи, тези на новолуние и пълнолуние - по-щастливи. От значение е и денят на седмицата - по-добре е детето да се роди на хубав ден - понеделник, сряда. За най-лош ден се смята вторникът. Родените в събота имат способности да виждат нечисти сили, които са невидими за останалите.
На места се смята, че съдбата на детето зависи и от начина на раждане. Добре е детето да се роди с ръцете напред или с очи към земята. Вярва се, че родените с "риза" са с голям късмет, живеят дълго и не ги лови куршум. На много места "ризата" се изсушавала и пазела за късмет. Всебщо е вярването, че мястото, на което се хвърля пъпната връв, предопределя професията на детето.
Този цикъл завършва с омесването на пита, която е без украса. Не се украсява, за да не се разболее новороденото от шарка. От питата хапват всички, които присъстват на раждането, и с нея е свързано схващането, че Богородица присъства и помага при всяко раждане. След омесването и изяждането на тази пита Богородица си отива.
Коментари (0)
Вашият коментар