Много родители научават от учителите, че техният малчуган не следва установения ред в градината. Често се описват ситуации на прекъсване по време на занимания, отказ да се подчинява на общите изисквания или дори конфликти с връстниците. Подобни трудности пораждат тревога у възрастните, а нерядко и напрежение в самото дете. Важно е да се разбере, че неспазването на правилата не е доказателство за „лош характер", а по-скоро знак, че малкият човек се сблъсква с трудности в адаптацията и има нужда от подкрепа.
Най-честата е самият процес на свикване с новата среда. За едно дете градината е първият колективен опит извън семейството и сблъсъкът с авторитет, различен от родителя, може да бъде сериозно изпитание. Друга причина е липсата на постоянни правила у дома – ако вкъщи всичко се решава според момента, трудно е да се разбере защо в групата изискванията са твърди и непроменими. Някои деца пък използват нарушаването на реда, за да привлекат внимание. Дори укорът на възрастния им носи усещането, че са забелязани. Не бива да се пренебрегват и индивидуалните особености на темперамента – по-енергичните и импулсивни личности по-трудно се съобразяват с ограничения. Понякога проблемът е и в това, че правилата са твърде абстрактни за възрастта и все още не се осмислят достатъчно добре.
Най-важно е да се изгради постоянна връзка с учителите. Те могат да дадат ясна представа кога и как възникват затрудненията. Така родителят получава конкретна насока, а не само общо впечатление, че „има проблем". Вкъщи е добре да се въведат прости и ясни правила, които не се променят според настроението на възрастните. Например: „събираме играчките преди вечеря" или „на масата говорим по ред". Когато нормите се следват последователно, малчуганът по-лесно разбира защо същото се очаква и в градината.
Поощрението също играе ключова роля. Кратка похвала от типа „Благодаря, че изчака реда си" има далеч по-голямо въздействие от дълга лекция след нарушение. Добра практика са и игрите с правила – настолни занимания или малки състезания, при които се изчаква ред и се следват инструкции. Така социалните умения се усвояват по естествен начин.
Не бива да се подценява и емоционалният аспект. Често неспазването на реда е израз на умора, ревност или гняв. В такъв момент е полезно да се говори за чувствата: „Разбирам, че си ядосан, но не можем да удряме". Това учи на самоконтрол и съпричастност.
Лепенето на етикети като „ти си непослушен" води само до засилване на проблема. По-добре е вниманието да се насочи към конкретна постъпка: „днес не изчака реда си". Прекомерните наказания също рядко дават резултат – по-вероятно е да предизвикат още повече съпротива. И не на последно място, родителите не бива да омаловажават сигнала от учителите с мисълта „това ще мине от само себе си".
Ако въпреки усилията вкъщи и в градината проблемите се запазват или дори се задълбочават, ако се стига до постоянни конфликти и силни изблици на гняв, добре е да се потърси консултация със специалист. Детският психолог може да помогне да се разберат по-дълбоките причини и да предложи индивидуален подход, който да улесни както детето, така и семейството.
Неспазването на правилата в детската градина е изпитание, но не и непреодолим проблем. По-скоро това е знак, че детето тепърва се учи как да бъде част от колектив. С търпение, постоянство и подкрепа то ще усвои нужните умения. Най-важното, което възрастните могат да дадат, е съчетание от обич и ясно поставени граници. Това е формулата, която изгражда сигурност и учи на отговорност.
Коментари (0)
Вашият коментар