Преходът към детската градина носи със себе си много нови преживявания – нова среда, нови лица, нов режим. За някои мъници това се оказва вълнуващо приключение, но за други e истинско предизвикателство. Един от често срещаните проблеми, които излизат на преден план в първите седмици (а понякога и месеци), е отказът на детето да заспи по време на следобедния сън в градината.
На пръв поглед изглежда като дребен проблем – не иска да спи, голяма работа. Но за родителите, които чуват от учителките фрази като „Не заспива въобще", „Плаче, когато трябва да легне" или „Става и буди другите деца", това може да се превърне в източник на сериозна тревога. Защо? Това нормално ли е? Проблем в режима ли има? Възпитателите ли не успяват да го „успокоят"? Или детето има някакъв по-дълбок емоционален проблем?
Истината е, че отказът не е необичайно поведение и в повечето случаи не е повод за сериозна тревога. Причините могат да бъдат разнообразни и често са свързани не толкова с нежелание, колкото с невъзможност малчуганът да се отпусне в непозната среда.
Една от най-честите причини е усещането за несигурност. Детската градина е нов свят. Там има нови хора, нови правила, шумове, миризми, непознати ритуали. Докато вкъщи детето може да заспива в обятията на мама, с любима приказка или с включена нощна лампа, в градината трябва да лежи в тиха стая с други деца, без познатите елементи на комфорт. Това може да предизвика безпокойство, особено в първите месеци след постъпването.
Страхът от раздяла също играе роля. За по-малките сънят често е символ на уязвимост – заспиването в среда без мама и татко може да ги кара да се чувстват изоставени или дори в опасност. Не е рядкост дете да заспива спокойно у дома, но да плаче всеки ден в градината, щом дойде време за сън.
Друг фактор е разминаването в режимите. Ако у дома не е свикнало да спи следобед, а в градината това е задължително, съпротивата е напълно разбираема. Или пък вкъщи се унася само след дълги ритуали – песнички, носене на ръце, гледане на телевизия, които няма как да бъдат възпроизведени в градината.
А не бива да подценяваме и напълно естествения факт, че някои мъници просто не се нуждаят от следобеден сън. С напредване на възрастта (обикновено след 4-годишна възраст) част от тях започват да отпадат от този режим, без това да има негативен ефект върху развитието им. За тях времето за почивка в градината се усеща като ненужно и дори скучно задължение.
Какво може да направи родителят в този момент? Първата и най-важна стъпка е да не се паникьосваме. Отказът от сън не е знак за лошо възпитание, нито за проблем в развитието. Това е често срещано поведение, с което се сблъскват хиляди деца (и родители) в началото на градината.
Полезно е да потърсите открит разговор с учителите – не просто да чуете „не иска да спи", а да разберете повече за поведението на детето. Как се държи в леглото? Спокоен ли е, но просто не заспива? Или плаче, става, вика? Понякога децата, които „не спят", всъщност тихо лежат и си почиват, което е напълно приемливо.
След това, опитайте се да създадете връзка между дома и градината. Ако детето има любима играчка, възглавничка или одеяло, попитайте дали може да го носи със себе си за сън. Понякога само едно плюшено мече е достатъчно, за да се почувства по-сигурно.
Важно е и да не превръщаме съня в източник на натиск или вина. Много родители несъзнателно започват да уговарят детето: „Бъди добро дете и заспи", „Ако не спиш, мама ще се ядоса", „Учителката каза, че пак си будувал". Вместо това, говорете за съня като за време за почивка и възстановяване – нещо, което е полезно за тялото, за ума, за игрите след това.
У дома също може да направите малки промени, които да помогнат. Постарайте се да спазвате ясен дневен режим, който включва ранно ставане и активност преди обяд, за да може тялото естествено да има нужда от почивка след това. Избягвайте екраните и силната стимулация преди следобедния сън през уикендите. Така ще улесните адаптацията към режима в градината.
Ако детето е спокойно, лежи тихо и не пречи на другите, няма нищо притеснително в това, че не заспива. Времето, прекарано в леглото, пак има своята стойност. Това е момент на покой, на отделяне от интензивната игра, време за презареждане. Не е необходимо всяко дете да заспи, за да извлече полза от следобедния сън.
От друга страна, ако виждате, че страда, плаче всеки ден, категорично отказва да ходи на градина именно заради този момент, проявява тревожност или промени в поведението, е добре е да се обърнете към детски психолог. Понякога отказът от сън може да бъде симптом на по-дълбоки емоционални преживявания – тревожност, страх от изоставяне, трудности в адаптацията или неразрешени конфликти с другите деца.
Адаптацията към детската градина е процес. За едни тя е бърза и безпроблемна, за други – по-бавна и с повече предизвикателства. С търпение, доверие и диалог – както с детето, така и с персонала на градината – ще преминете и през това. Защото понякога, преди да се научи да спи в нова среда, детето просто трябва да се научи да се чувства в безопасност.
Коментари (0)
Вашият коментар