„Това са най-хубавите девет месеца в живота ти." Почти всяка бременна жена е чувала тази реплика. Тя идва от близки, приятели, понякога дори от непознати. Очакването е бъдещата майка да бъде щастлива, спокойна и развълнувана от предстоящата среща с бебето си. Но истината е, че не всяка жена преживява бременността по този начин.
За някои бъдещи майки този период е изпълнен с тревожност, постоянна тъга, чувство на празнота или страх, който трудно могат да обяснят. Вместо да се радват на всяко движение на бебето, те се борят с мисли, които ги карат да се чувстват виновни. И често мълчат. Защото се страхуват, че ако признаят как се чувстват, някой ще ги нарече неблагодарни или ще се усъмни дали ще бъдат добри майки. А депресията по време на бременност няма нищо общо с това колко силно една жена желае детето си.
Тя е медицинско състояние, което може да засегне всяка бъдеща майка. И точно както никой не би очаквал една жена сама да се справи с гестационния диабет или високото кръвно налягане, така не бива да се очаква да преодолее сама и депресията.
Разбира се, бременността е време на големи промени. Хормоните, физическият дискомфорт, умората и притесненията около раждането могат да направят бъдещата майка по-чувствителна и емоционална. Нормално е в някои дни да се чувства по-раздразнителна или по-разплакана.
Проблемът започва тогава, когато тъгата не си тръгва. Когато всяка сутрин започва с чувство на тежест. Когато нещата, които преди са носили радост, вече не предизвикват никакви емоции. Когато мисълта за предстоящите месеци носи повече страх, отколкото вълнение.
Някои жени губят желание да се срещат с приятели. Други трудно намират сили да станат от леглото или престават да се интересуват от подготовката за бебето. Има бъдещи майки, които изпитват постоянна тревожност, не могат да се отпуснат и непрекъснато очакват да се случи нещо лошо.
Тези чувства не са каприз. Не са лошо настроение. И не са нещо, което ще изчезне само защото някой е казал: „Не мисли толкова."
Много жени обаче продължават да страдат мълчаливо. Причината е, че обществото все още трудно приема, че една бъдеща майка може едновременно да обича детето си и да се чувства дълбоко нещастна. Вместо разбиране тя често получава съвети да бъде по-позитивна, да се разсейва повече или просто да се радва на бременността си.
Истината е, че никой не избира да бъде в депресия. Затова разговорът за психичното здраве трябва да започва още по време на бременността. Жената не бива да се страхува да сподели, ако се чувства различно. Акушер-гинекологът проследява развитието на бебето, но също толкова важно е да знае как се чувства бъдещата майка. Ако е необходимо, той може да я насочи към специалист по психично здраве, който да прецени каква подкрепа е най-подходяща.
Подкрепата на близките също има огромно значение. Понякога най-важното не са правилните думи, а готовността просто да изслушаш. Вместо „Стегни се" или „Всичко ще бъде наред" една жена има нужда да чуе: „Виждам, че ти е трудно. До теб съм."
Все повече специалисти обръщат внимание, че психичното здраве е неразделна част от грижата за майката. Защото бременността не засяга само тялото. Тя променя живота, ежедневието, отношенията и начина, по който жената вижда себе си. И колкото по-рано бъдещата майка получи необходимата подкрепа, толкова по-добре - както за нея, така и за детето, което очаква.
Да говорим за депресията по време на бременност не означава да отнемаме красотата на този период. Напротив. Означава да признаем, че майчинството започва с една истинска жена - със страховете, надеждите и емоциите ѝ. А всяка жена заслужава да бъде чута, разбрана и подкрепена.
Коментари (0)
Вашият коментар