В началото на есента предложенията пристигат отвсякъде. Приятел от класа тръгва на плуване, в училището има нов театрален клуб, а край дома се открива школа по рисуване. Всяко занимание звучи чудесно само по себе си. После ги напасвате в календара и се оказва, че в сряда детето трябва да смени обувките си три пъти, да вечеря в колата и да разкаже за деня си чак преди заспиване.
Преди записването си струва да поговорите за онова, към което детето само се връща. Може да строи сложни неща от подръчни материали, да танцува всеки път щом чуе музика или да търси топка веднага след училище. Това са по-добри следи от заниманието, на което ходят всички приятели. Попитайте го какво би искало да опита и как си представя часа. Понякога „искам да свиря на китара" означава желание за музика, а понякога — за китарата на по-голямото дете от съседния вход.
Пробният час помага и на възрастните, и на децата да видят повече от рекламата. Има значение как преподавателят говори с групата, колко време се чака ред, дали детето има възможност да опита и да сгреши. След това не бързайте с въпроса „Хареса ли ти?", който лесно получава кратко „да". Попитайте кое му е било интересно, кое трудно и дали би искало да се върне следващата седмица. Ако излезе мълчаливо, дайте му време — впечатленията често идват на път за вкъщи.
Погледнете и целия ден около заниманието. Час по спорт може да носи радост, но ако до залата се пътува дълго след училище, усилието не свършва с тренировката. В графика влизат преобличането, придвижването, вечерята и времето за домашни. Понякога близкият курс, който започва в удобен час, се оказва по-добър избор от престижна школа в другия край на града. Той оставя сили детето да се радва на самото занимание.
Не е нужно септември или октомври да започнат с пълен седмичен план. Изберете едно ново занимание и вижте как влиза в ежедневието през първите няколко седмици. Ако детето вече има тренировки, не добавяйте автоматично и език, и музика само понеже се е освободило място. Празният следобед не е пропуск в развитието му. Той може да побере игра, среща с приятел, скука, от която се ражда собствена идея, или просто почивка.
Детето може да е уморено и все пак да обича заниманието си. Разликата личи по това как се чувства през останалото време. Ако преди всеки час започват уговорки и сълзи, ако вечер заспиването се проточва, а любимите игри остават недокоснати, спрете и огледайте седмицата. Причината може да е късният час, трудното пътуване, атмосферата в групата или натрупването на твърде много ангажименти. Разговорът с детето и преподавателя често показва кое може да се промени.
Понякога след няколко посещения детето заявява, че повече няма да ходи. Преди да приемете това за каприз или за окончателно решение, попитайте какво се е случило. Може да му липсва приятел, да се притеснява, че изостава, или просто да е открило, че предпочита друго. Кратък уговорен период за опитване помага да не се отказва след един труден ден. Има място и за промяна, ако заниманието трайно не му носи нищо добро.
Есента е дълга. Няма нужда всички таланти да бъдат открити до края на октомври. Един сезон може да е за плуване, следващият — за рисуване, а между тях детето да има следобеди, в които само избира какво да прави. Календарът е полезен, когато помага на семейството да живее по-спокойно, а не когато всяко празно квадратче чака да бъде запълнено.
Коментари (0)
Вашият коментар