Изваждате пилето от опаковката, пускате чешмата и го изплаквате старателно, преди да започнете да готвите. За много хора това е напълно естествена стъпка в кухнята. Така са правили майките и бабите им, а и на пръв поглед изглежда логично. Щом мием плодовете и зеленчуците, защо да не измием и месото? Оказва се обаче, че точно този навик може да направи приготвянето на вечерята по-рисково, вместо по-безопасно.
Причината е, че суровото пилешко месо може да съдържа болестотворни бактерии, сред които Campylobacter и Salmonella. Те не се виждат с просто око и не могат да бъдат отстранени надеждно с обикновено изплакване под чешмата. Водата не унищожава тези микроорганизми. Вместо това може да ги разнесе из кухнята.
Представете си съвсем обикновена ситуация. В мивката се изплакват пилешки бутчета, а на плота до нея има измити домати за салата. Водата се удря в месото и пръски попадат върху смесителя, ръба на мивката, плота или близките съдове. Някои от тях са толкова дребни, че дори не ги забелязваме.
Така бактериите от суровото месо могат да попаднат върху повърхности или храни, които няма да бъдат подложени на термична обработка. Това се нарича кръстосано замърсяване и е една от причините специалистите по безопасност на храните да препоръчват суровото пиле да не се мие.
Особено неприятното е, че след изплакването месото може да изглежда по-чисто, а човек да остане с усещането, че е направил нещо полезно. Всъщност бактериите, които имат значение за здравето, не се премахват по този начин.
Някои хора измиват пилето, защото ги притеснява течността в опаковката. Други искат да отстранят неприятно изглеждащи остатъци или просто не обичат усещането за сурово месо. Това са разбираеми причини, но изплакването не е необходимо за безопасното му приготвяне.
Ако по повърхността има излишна влага, тя може внимателно да се попие с кухненска хартия, която веднага след това се изхвърля. Това също изисква внимание, защото хартията и ръцете, докоснали суровото месо, могат да пренесат бактерии. Най-важната защита срещу микроорганизмите в пилешкото месо е достатъчната термична обработка.
Според препоръките на американските здравни власти пилешкото трябва да достигне вътрешна температура от 74°C. Най-сигурният начин това да се провери е с кухненски термометър, поставен в най-дебелата част на месото, без да докосва кост.
Не е достатъчно просто да преценим по цвета на коричката или по това дали соковете изглеждат бистри. Пилето може да изглежда готово отвън, а вътрешността му все още да не е достигнала необходимата температура.
Има и друг навик, който заслужава внимание. След като сложим пилето в тавата, често продължаваме да готвим, без веднага да измием ръцете си. Отваряме шкафа с подправките, вземаме солницата, докосваме дръжката на хладилника или телефона, за да проверим рецептата. Точно така бактериите могат да се пренесат върху предмети, които после докосват всички вкъщи.
Затова след работа със сурово пилешко месо ръцете трябва да се измият добре със сапун и вода. Дъските, ножовете, плотовете и съдовете, които са били в контакт с него, също трябва да се почистят старателно, преди да бъдат използвани за други продукти. Добра идея е суровото месо да се обработва отделно от зеленчуците за салата, хляба и останалите храни, които ще се консумират без допълнително готвене.
Важно е също да не се опитваме да „дезинфекцираме" пилето с лимонов сок, оцет или солена вода. Тези методи могат да променят вкуса или повърхността на месото, но не са надежден начин за унищожаване на опасните бактерии.
Ако пилето има отчетливо неприятна миризма, необичаен вид или има съмнение, че е съхранявано неправилно, измиването няма да го направи безопасно за консумация. Разбира се, фактът, че някой е мил пилето с години, не означава, че непременно ще се разболее. Хранителното отравяне не настъпва при всяко докосване до сурово месо. Рискът обаче е реален и напълно излишен, когато има по-безопасен начин да се приготви храната.
Коментари (0)
Вашият коментар