Осем години след протестите, довели до приемането на Закона за личната помощ, майки на деца с увреждания отново обмислят да излязат на улицата. Поводът е законопроект, внесен в Народното събрание на 10 ноември, който предвижда съществени промени в условията на работа, възнагражденията и осигуряването на личните асистенти. Според засегнатите семейства предложенията поставят под въпрос права, за които са водили дълга и трудна битка.
Напрежението сред родителите расте, а в социалните мрежи вече се появяват призиви за нови национални протести. Хората, които ежедневно се грижат за деца и близки с тежки увреждания, се опасяват, че предлаганите изменения могат да отслабят трудовата им защита и да ги поставят в още по-несигурно положение.
Една от основните промени предвижда действащите трудови договори да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ. Предлага се също часовото възнаграждение да престане да бъде обвързано с минималната работна заплата.
За 2027 г. проектът залага заплащане от 5,24 евро на час, като размерът на ставката ще се определя всяка година чрез държавния бюджет. За институциите това са промени в нормативната уредба. За семействата обаче става дума за много повече – за възможността да осигурят грижа на хора, които не могат да се справят сами, и за собственото им право на труд, осигуряване и пенсия.
Дани е майка на 10-годишния Наско, който е с аутизъм и има експертно решение на ТЕЛК за 100% увреждане. Тя се грижи за сина си и като негов личен асистент, но държавата признава за тази дейност 137 часа месечно. В действителност обаче нуждите на момчето не могат да бъдат ограничени в определен график.
„А в останалото време какво? Наско спира ли да има нужда от грижа? Аутизмът му изчезва ли, когато часовете свършат? Мога ли да спра да бъда майка, защото отпуснатото време е изчерпано?", пита Дани в публикация в социалните мрежи.
С думите си тя поставя въпрос, който вълнува стотици семейства – как се измерва трудът на човек, който трябва да бъде на разположение непрекъснато?
Майката се страхува, че вместо да получат повече сигурност, родителите на деца с тежки увреждания могат да се окажат с по-малко гарантирани права. „Не отнемайте достойнството и сигурността на семействата ни! Ние не искаме привилегии - искаме децата ни да имат право на грижа, подкрепа и достоен живот. Защото зад всяко решение стоят истински човешки съдби, а не просто цифри в един бюджет!", призовава тя.
Подобна е ситуацията и в семейството на Мария Калева, майка на Ивет. За трудностите, пред които са изправени двете, GlasNews вече е разказвал покрай благотворителна кампания.
Мария успява да съчетава задълженията си като личен асистент с допълнителна работа от дома, но само за четири часа дневно. Според нея възможността да увеличи работното си време практически не съществува.
„Аз успявам да работя по 4 часа от вкъщи, извън грижите и ангажиментите си като личен асистент на Ивет. Но повече просто е немислимо. Кога? Как? Кой ще поеме грижата за детето ми?", споделя тя.
Точно тук се разминават очакванията на институциите и реалността за част от семействата. Един от аргументите в подкрепа на новия договорен режим е, че той ще даде повече свобода на асистентите да работят и на друго място.
За родители като Мария обаче проблемът не е в липсата на желание за допълнителна заетост, а в невъзможността да оставят детето си без необходимата подкрепа.
„Не искаме привилегии. Искаме да имаме право на труд, осигуряване, пенсия и достоен живот", подчертава тя.
„Запознайте се с Паци – олигархът, който ще спаси държавния бюджет"
Недоволството намира израз и чрез ирония.
Майката на Паци публикува видео във Facebook страницата „Да помогнем на Паци", в което нарича собственото си дете „олигарх".
Зад саркастичното определение стои разочарованието от това, че средствата за лична помощ отново се оказват в центъра на дебат за държавните разходи.
За майката на Паци, както и за много други родители, ежедневните грижи не са въпрос на избор. Те са необходимост, от която зависят здравето, сигурността и животът на децата им.
Докато в социалните мрежи се обсъжда организирането на нови демонстрации, някои от най-засегнатите родители признават, че този път няма да могат да участват.
Сред тях е Мария Христова, която е била част от предишните протести. Тогава е излизала на улицата както сама, така и заедно с Гери. Днес семейните обстоятелства не ѝ позволяват да направи същото. „Идвах по протестите и сама и с Гери. Яд ме е че сега няма да мога да дойда ако има протест."
Мария е загубила баща си, съпругът ѝ е болен, а друг човек, който да се грижи за Гери в нейно отсъствие, няма. Така тя се оказва в ситуация, позната на много семейства – иска да защити правата си, но самите грижи, за чието признаване настоява, не ѝ позволяват да напусне дома си.
Сред хората, реагирали на предложенията, е и Кейти Недялкова. Нейният разказ връща вниманието към годините, в които много родители са полагали непрекъснати грижи, без да получават възнаграждение.
„И аз съм личен асистент на детето си и го гледам вече 35 г и първите години никой не ни плащаше за това!!!", пише тя. За част от тези семейства грижата е продължила десетилетия и е означавала отказ от кариера, професионално развитие и редовни доходи.
Тревогите не се ограничават само до родителите на деца с увреждания. Недялка Здравчева например се грижи за своя 88-годишен баща, който има 100% увреждане и се нуждае от ежедневна помощ. Тя също работи като личен асистент и е сред хората, за които предстоящите законодателни решения имат пряко значение.
Мая Любомирова, която изпълнява задълженията на личен асистент по осем часа на ден, изразява позицията си категорично: „Не искам свобода, искам си правата по Кодекса на труда". Думите ѝ обобщават едно от основните притеснения – че обещаваната по-голяма гъвкавост може да бъде постигната за сметка на вече съществуващи трудови гаранции.
На фона на засилващото се недоволство Ина Маринова призовава родителите и организациите, участвали в протестите през 2018 г., отново да обединят усилията си. Тя напомня колко трудно е било постигнато приемането на Закона за личната помощ и настоява извоюваните права да бъдат защитени. „Този закон беше извоюван изключително трудно и няма да се дадем просто така", заявява Маринова във Facebook.
Вече е подготвено и становище срещу спорните предложения, което граждани изпращат до отговорните институции. Готовност за участие в евентуални демонстрации заявяват хора от различни части на страната. Мария Ангелова от Варна е сред тези, които са готови да пътуват до София, за да се включат в протест.
Подкрепа за недоволните изразяват и родители на хора със синдром на Даун, както и специалисти, които работят с деца с увреждания. Севим Ибрахимова също настоява предложените текстове да бъдат оттеглени. „Грижата за човек с тежко увреждане не е административна формалност, а тежък 24-часов труд", заявява тя.
Фондация „Живот със Синдром на Даун" настоява за запазване на трудовата защита Към обществената реакция се присъединява и фондация „Живот със Синдром на Даун", чийто председател е Силвена Христова. В официалното си становище организацията изразява опасения, че предлаганият нов режим може да доведе до ограничаване на права, които в момента са гарантирани от Кодекса на труда.
Фондацията настоява да бъдат съхранени трудовите договори на личните асистенти, връзката между заплащането им и минималната работна заплата, допълнителните възнаграждения за трудов стаж, както и осигурителните им права.
Според организацията преминаването към специални договори би създало риск за асистентите, ако действащите гаранции не бъдат изрично включени в новото законодателство.
От фондацията поставят и друг важен въпрос – защитата на хората с вродени и необратими увреждания във връзка с отделен проект за изменение на Закона за здравето.
В защита на личните асистенти се обявява и Николай Попов, бащата на Сияна, която загина при пътен инцидент. В своя публикация той споделя личен спомен за дядо си, който е бил незрящ, но въпреки това е успял да постигне много благодарение на собствените си усилия и воля. „Тези хора нямат нужда от съжаление. Имат нужда от уважение, подкрепа и равни възможности!", пише Попов.
Той се противопоставя на предложените изменения в заплащането на личните асистенти и призовава спорните разпоредби да бъдат оттеглени. „И точно от тях ли решихте да пестите?!", пита той.
Социалното министерство уверява, че заплатите няма да бъдат намалявани На фона на общественото напрежение социалният министър Наталия Ефремова заявява, че целта на предложените изменения не е намаляване на възнагражденията.
По думите ѝ идеята е да бъдат създадени по-гъвкави възможности за хората, които предоставят лична помощ. Законопроектът все още не е приет и предстои да премине през разглеждане в Народното събрание.
Въпреки уверенията на министерството родителите продължават да настояват за ясни гаранции, че новите правила няма да ги лишат от трудовите и осигурителните права, които имат в момента. За тях въпросът не се изчерпва с размера на часовата ставка. Става дума и за болнични, трудов стаж, пенсионни права и сигурността, че дългогодишните им грижи ще бъдат признати като труд.
През 2018 г. майките на деца с увреждания превърнаха личните си истории в обществена кауза. След месеци на протести и настояване за промяна те успяха да постигнат приемането на Закона за личната помощ.
Днес, осем години по-късно, част от същите жени отново се подготвят да защитават правата си. Разликата е, че този път някои от тях може да останат извън протестите не по собствено желание, а защото няма кой да ги замести в ежедневните грижи.
Коментари (0)
Вашият коментар