Всички сме чували за осъзнатата работа над себе си и колко важно е да се развиваме духовно, за да вървим напред в живота и да преуспяваме. Защо обаче е така? Представяме ви следващата много поучителна притча, която ще ви даде отговор на този въпрос.
Някога, много отдавна в едно селце се родили двама братя близнаци. Въпреки, че разликата във възрастта между тях била някакви си минути, първият цял живот се чувствал по-големия, а следователно и по-умния. Когато братята пораснали се случило в дома им да преспи един пътник. Той се оказал човек Духовно Мъдър. По това време населението на това селище воювало със съседния народ. Тази война вече бе донесла на хората много нещастие. Но никой не знаел как да прекрати войната и всички смърти. Тогава братята поискали съвет от Мъдреца.
Мъдрият човек изслушвайки ги внимателно, им разказал за простичките истини за същността на живота и смъртта. Той им разказал за това, което се случва в света на човека, за двойствената му природа, какво го държи в оковите на невежеството и как да се освободи от тях. Той им говорил как да намерят истинният път, как да спасят Душата си и как да достигнат до онова, което лежи отвъд границите на живота и смъртта. И накрая изрекъл следните думи«Да се освободи от смъртта може само този, който е опознал Истината. Истината – достояние на вътрешното. Пътят към истината – достояние на външното. И само изминавайки този път, вие ще познаете Истината и ще се освободите от смъртта». Но всеки от братята разбрал по свой начин думите на Мъдреца. И всеки избрал своя път, за да спаси Душата си.
По-големия брат избрал да се усъвършенства в духовните практики. Той напуснал родния си край, за да избегне тегобите на войната. Обиколил много страни, където изучавал религиите на местните народи и избирал за себе си само това, което смятал, че ще го отведе най-бързо до разкриването на «достоянието на вътрешното» И в крайна сметка придобил толкова голямо количество знания и опит, и до толкова успял в своето старание, че сметнал себе си за Просветлен човек, удостоен с честта да бъде Избрания. При това толкова бил уверен в това, че много други също повярвали и започнали да се учат от него.
А по малкият брат отишъл при хората и започнал да разказва простичките истини, които научил от Мъдрия човек. Едни приемали думите му за истина. Други се смеели, утвърждавайки, че на този свят решават господарите, които говорят с боговете. Но даже и тези, които се присмивали, внимателно изслушвали разказите на юношата, та нали думите му били правдиви – в тях се таяла Истината. Тогава хората споделили, че не искат вече да воюват, не искат да убиват никого и не искат самите те да умират. Но какво да сторят, та нали техните господари ги задължават? На което юношата отговорил: "Ако господарите могат да разрушават, но не могат да създават, в какво тогава е тяхната заслуга? Ако нямат силата да възкресят мъртвия, то как могат да обричат живия на смърт? Да отреже клон от дървото може всеки, но да го присъедини отново към дървото може само Просветлен. А господаря – това е само един човек. Той се страхува от смъртта също така, както и вие, затова се крие зад гърба на своите войни и само дава команди. Но неговите команди изпълнявате Вие. Господаря е един, а вие сте – много. Той ви лъже, че притежава сила, но силата сте вие, изпълняващите неговите команди. Ако хората оставят оръжията, няма да има кой да воюва. Силата на планината не е в камъка стоящ на върха и, а в монолитната и основа."
И народа, проникнал мъдростите, бързо ги предал на съседния народ, с когото воювал. И всички поставили оръжията. Така, на това място, благодарение на юношата, който предал на хората истинните знания на Мъдреца, войната завършила и настанал мир. Много животи спасила Истината, и много се устремили към нея.
Но времето тече бързо. Отминали земните години на двамата братя. Както се родили в един ден, така си отишли. Благодаря неумолимото търсене, по-големия брат достигнал такива висоти в своето духовно развитие, че успял да достигне до самия Страж, зад които се издигал моста Чинват. И му било позволено да зърне как по-младия му брат преминава моста, и как самия Пазител разкрива пред него Дверите на Вечността. И видяното до толкова поразили по големия брат, всичките следващи девет реинкарнации той твърдо следвал духовния път на младия брат, запазвайки спомена за видяното и разпространявайки го сред хората
Коментари (0)
Вашият коментар