Една древна легенда разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите растат много, много бавно, затова прекарали векове наред в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видeли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Станали свидетели как застават лице в лице срещу заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката. А животът продължавал, дните се изнизвали така, както преминаващите покрай тях кервани, натоварени с пъстри, шарени платове.
Един ден трите кедъра решили да си поговорят за бъдещето и мечтите си.
- След всичко, което видях досега - казал първият - аз искам да се превърна в трон, в който да седи най-могъщият цар на земята!
- А аз искам да стана част от нещо такова, което ще успее навеки да преобрази Злото в Добро! - казал вторият кедър.
- Моето желание пък е - добавил третият, - всеки път, щом ме погледнат хората, да си спомнят за Бога.
Изнизали се още много години. И един ден най-после в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали на дървен материал. Всеки кедър до тогава си имал своето заветно желание. Но реалността невинаги се съобразява с онова, за което си мечтаем.
Така, от първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на дървесината му сковали малка ясла. От второто дърво сглобили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели. Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада, намиращ се в близкия град.
Кедрите горчиво роптаели срещу сполетялата ги съдба:
- Нашата дървесина беше толкова хубава, а никой не й намери достойно приложение - оплаквали се те.
Времето продължавало да си минава. В една звездна нощ семейна двойка, търсейки си подслон до сутринта, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено. И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала - той послужил за опора на най-великия цар на Земята!
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното. И тогава вторият кедър разбрал - в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между човека и Божеството!
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели някакъв човек, целият покрит с рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Виждайки какво се случва, третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба. Но не минали и три дни и той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.
Така се изпълнила съдбата и на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, желанията им се сбъднали! Но по съвсем друг начин от този, който те преди това си представяли.
Тази притча на Паулу Коелю ни напомня, че желанията се сбъдват, но невинаги във вида, в който ние сме си ги представяли. Понякога, като се тръшкаме и отказваме, мислейки си, че има грешка в плана ни, пречим на Господ, Вселената, живота да осъществят своя. Понякога просто не формулираме правилно желанията си, преди да ги отправим към Вселената, а след това се оплакваме, че не сме получили онова, което желаем. То пък е точно онова, което сме изрекли, без да се замислим как звучи.
Коментари (0)
Вашият коментар