Притчите са източник на мъдрост и определено ни карат да се замислим над живота и ценностите в него. Затова ви представяме една трогателна и много поучителна история за баща и син, която със сигурност ще ви докосне. Особено ако сте родител.
Веднъж един човек се прибрал късно от работа, както винаги уморен и измъчен, и видял, че на прага го чака петгодишният му син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво се е случило?
- Тате, а ти... колко получаваш?
- Това не е твоя работа! – възмутил се бащата – И все пак – защо ми задаваш този въпрос?
- Просто искам да знам. Моля те, кажи ми, колко получаваш на час?
- Ами...около 500. Защо?
- Тате – погледнал го синът му с изключително сериозен поглед – Тате, може ли да ми дадеш 300 назаем?
- Питаш ме, само за да ти дам пари за някаква си глупава играчка? – завикал бащата – Веднага си отивай в стаята и си лягай да спиш! ... Може ли да си такъв егоист! По цял ден се трепам, скапан съм, а ти да се държиш така глупаво!
Малчуганът тихичко се прибрал в стаята си и затворил вратата. А таткото останал на прага и продължил да се ядосва на молбата на сина си. "Как смее да ме пита колко ми е заплатата, че после да ми иска пари?" След известно време обаче се успокоил и размислил: Може би наистина има нужда да си купи нещо важно. "Дяволите да го вземат, досега никога не ми е искал пари." Влязъл в детската, а детето вече било в леглото.
- Спиш ли, сине? – попитал.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнал малчуганът.
- Малко бях груб с теб – извинил се бащата – Имах тежък ден и просто си изпуснах нервите. Извинявай. Ето ти парите, за които ме помоли.
Момченцето седнало на кревата и се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то.
Бръкнало под възглавницата и извадило още няколко смачкани банкноти. Човекът, като видял, че детето вече имало пари, пак се ядосал. А момчето старателно подредило банкнотите и погледнало баща си.
- Защо ми искаш пари, след като вече имаш? – развикал се той.
- Защото не бяха достатъчно. Но вече ще ми стигнат – отвърнало детето. – Тате, ето ти 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, прибери се утре един час по-рано и седни да вечеряш с нас.
Колко е хубаво да отделяме възможно най-много време на децата си. В стремежа си да им осигурим всичко най-добро в материален аспект, често забравяме онова, от което те наистина имат най-голяма нужда - нашето присъствие!
Коментари (0)
Вашият коментар