Мит е, че бебето ни "манипулира", за да бъде носено на ръце

Вярвате ли, че бебето може да бъде разглезено от прекалено много внимание и гушкане?

Това твърдение е мит. Специалистите по ранно детско развитие твърдят, че лишавайки бебето от прегръдки, му отнемаме шанса да се развива пълноценно.
Част от погрешното схващане за разглезването е представата, че мъничето мрънка нарочно, за да ни "манипулира". Не защото има истинска причина, а само за да ни принуди да го носим на ръце и да изпълняваме неговите "прищевки".

В действителност в тази възраст бебето още е твърде неосъзнато, за да умее да манипулира. В първите месеци то дори не се възприема като отделно същество. То не разбира, че движи собствените си ръчички и крачета, камо ли че с плача си може да ни контролира.
Бебето е водено единствено от естествени и неотложни нужди – да бъде нахранено, защитено, близо до мама, обичано. То няма нашата представа за време и пространство и ако мама я няма, дори и за малко, неговият страх е съвсем реален.
Едва на по-късен етап бебето започва да разбира малко повече за света и връзката между причина и следствие. То се учи постепенно, например с изпускането на играчката отново и отново. Преломният момент, в който детето вече има известен контрол над поведението си и е готово да разбере нашия отказ и забрана, настъпва около първия рожден ден. Затова е най-добре да оставим притесненията относно възпитанието и разглезването за възрастта след 1 година.

С раждането си бебето навлиза в един непознат свят, много по-различен от майчината утроба. То изпитва силна нужда да се чувства уютно и защитено. Инстинктивно знаем, че начинът да му създадем усещане за сигурност и обич, е щом го гушнем, поносим, утешим с нежен глас и ласки.
Ползите от този вид близък контакт с бебето се потвърждават и от науката. Специалистите са единодушни, че цялостното развитие се предопределя от това дали откликваме на нуждите на бебето, или ги пренебрегваме. Това включва нуждата от близост и комфорта на нашата прегръдка.
Например, когато го докосваме и милваме, спомагаме за изграждането на мозъка му. Освен това, нашата усмивка, допир, глас, мирис и туптенето на сърцето го успокояват и му създават усещане за уют. Да не забравяме и значението на тези моменти за създаването на добра връзка между родител и дете, която ще го крепи в годините напред.

Утешавайки бебето, му показваме, че може да ни има доверие и да разчита на нас. То има нужда от тази увереност в нашата подкрепа, за да може спокойно да изследва света около него и да развива своите умения. Нашата прегръдка е сигурното убежище, където то винаги може да се върне в труден момент.