Писмо до моето второ дете

Мило мое второ дете, трябва да ти кажа истината... Някой ден сигурно ще питаш защо и за теб всичко не е ново и лъскаво.

И когато ме попиташ, аз ще трябва да бъда честна. За спадовете, за кофеина и сиренето през бременността, за липсата на план за раждането ти, за малко размазаните снимки. За факта, че не чаках със затаен дъх всяко малко и важно нещо. За трудната истина, че трябваше да плачеш повече, да чакаш повече, да споделяш повече. За факта, че аз, твоята майка, не бях най-добрата своя версия.

Но скъпо мое второ дете, позволи ми да ти кажа и това - истината е, че преди да се родиш, се съмнявах в безграничната любов. А тогава, когато те сложиха за първи път в ръцете ми, увита в пелени с малкото ти носле и стиснати устни, с очи, вперени в този нов свят... Точно тогава в мен порасна едно ново сърце. Сърце, което е само твое.

Истината е, мило момиче, че ти ме научи наистина да вярвам, че вината, тревогите и постоянната нужда да бъдеш всичко за всеки... всъщност е достатъчна! Да, аз вече бях нечия майка, когато ти се появи, но именно ти ме направи по-добра.

И така... Истината е, че когато един ден започнеш да се чудиш защо нещата бяха различни, когато ти се появи, искам да знаеш следното, любов моя - не знаех колко може да понесе сърцето ми, докато не те взех в ръце. Ти беше парченцето, което ми липсваше! И сега, след като годините минават, след всичко, което преживяхме, осъзнавам че любовта и радостта, която ми донесе, ме карат да се чувствам светла, грееща и нова всеки ден!

Автор: Раша Рушди

СНИМКИ: Pexels.com