Историята на Деяна Бачко е като ярък прожектор, насочен срещу тъмните сенки на обществените клишета и очаквания. Родена без ръце, тя не просто оцелява, а блести.
Нейната външна красота е само повърхностно отражение на силата, която носи в себе си. Деяна не се примирява със стереотипите, а ги разбива, вдъхновявайки безброй хора да се приемат такива, каквито са, и да следват мечтите си без страх. Тя показва, че нищо не е в състояние да спре човешкия дух, когато е движен от решимост и любов.
„Животът ми е отнел ръцете, но ми е дал крила. И с тях летя високо", казва тя с усмивка, която не избледнява. Това изречение е квинтесенцията на нейния мироглед – упорито израстване, независимо от трудностите, и живот, изпълнен със смисъл и развитие.
Още от ранна възраст Деяна усеща, че светът не винаги е място на приемане. Не децата, а техните родители са тези, които я отхвърлят: „Не беше проблемът в децата, а в родителите. Те казваха, че не искат да уча с техните деца, защото аз нямам ръце." Но тя не позволява това да я пречупи. Започва да пише с краката си, да рисува, да твори, да обича изкуството – намира начини да изрази себе си въпреки всичко.
В трудните години най-голяма подкрепа е нейната майка. „Мама е моята опора. Тя беше там за мен, когато трябваше да се преборя с всички бариери и да стъпя на пътя, по който искам да вървя", споделя тя. Любовта и вярата на родител могат да бъдат по-силни от всички предразсъдъци на света.
Нейната упоритост я отвежда далеч. Въпреки всичко, тя не спира да търси нови предизвикателства – и намира едно от тях в бойното изкуство таекуондо. Медалите не са най-важното, а фактът, че успява да се справи с нещо, което мнозина смятат за невъзможно за човек без ръце.
Още по-впечатляващ е моментът, когато сбъдва една от най-смелите си мечти – да шофира. „Мечтаех за това, че ще карам автомобил, и когато най-накрая го направих, беше като сбъдната мечта. За мен това е много повече от обикновено постижение. То е доказателство, че няма никакви пречки, които не мога да премина", казва тя.
Зад успехите стои и партньор, който не просто я подкрепя, а вярва в нея. Любовната им история с Марко започва непретенциозно, но прераства в дълбока и силна връзка. „Той ми помага във всичко, но не защото трябва. Той вярва в мен, а това е най-важното. Няма нищо по-ценно от подкрепата на партньор, който те вижда като равен, а не като някой, който трябва да бъде съжаляван."
Марко споделя същата философия. За него двамата не са просто семейство, а съюзници във всичко – от ежедневните предизвикателства до големите цели: „Ние не сме само съпруг и съпруга, а партньори във всичко – от бизнеса до личния живот. За нас няма неща, които да не можем да правим заедно."
С раждането на дъщеря им Лара, Деяна поема нова роля – тази на майка. Страховете в началото са много, особено заради невъзможността да държи детето в ръце. Но и тук тя намира начин. „Вече мога да я храня сама, да я обличам и да се грижа за нея по начина, по който всяка майка би искала. Дори и с краката си", разказва тя, превръщайки всяка трудност в урок по адаптация и обич.
Историята на Деяна е доказателство, че ограниченията съществуват само в съзнанието. Тя не се оплаква – тя действа. Тя не моли за съжаление – тя вдъхновява. „Няма граници. Няма невъзможни неща, само мечти и цели, които чакат да бъдат постигнати", споделя тя. И добавя: „Мечтайте и вярвайте, че можете да ги постигнете. Най-важното е да сте заобиколени от позитивни и добри хора, които ще ви подкрепят и мотивират."
Коментари (0)
Вашият коментар