Много двойки, изправени пред предизвикателствата на безплодието, инвестират значителни средства в допълнителни инвитро процедури с надеждата да увеличат шансовете си за успех. Ново мащабно изследване обаче поставя под съмнение ефективността на редица от тези практики, които се предлагат в клиники по репродуктивна медицина по света срещу допълнително заплащане.
Ако планирате инвитро оплождане (IVF), последните научни данни дават повод за по-внимателен избор на процедурите, които съпътстват основното лечение.
Проучването, публикувано в авторитетното медицинско списание The Lancet, показва, че голяма част от т.нар. „добавки" към инвитро лечението – включително различни тестове, медикаменти и интервенции – не разполагат с достатъчно убедителни доказателства, че реално подобряват успеваемостта на процедурата.
Изследователите са анализирали 85 клинични проучвания, свързани с най-често предлаганите допълнителни методи в репродуктивните клиники. Заключението е, че при седем от десет широко използвани процедури липсва ясно установен положителен ефект върху вероятността за успешна бременност или раждане на дете. В много случаи наличните данни са ограничени или с недостатъчно качество.
Сред процедурите, за които не са открити надеждни доказателства за полза, са акупунктурата като част от инвитро лечението, медикаментите за потискане на възпалителни процеси, изследванията на маточната лигавица чрез генна експресия, венозните инфузии със соево масло и яйчен жълтък, плазмотерапията на яйчниците или матката с богата на тромбоцити плазма, както и генетичният скрининг на ембриони за хромозомни аномалии преди трансфер.
Въпреки това учените откриват известни индикации за потенциален положителен ефект при три процедури, макар и доказателствата да не са достатъчно силни. Сред тях е EmbryoGlue – специална среда, съдържаща хиалуронова киселина, която може да подпомогне имплантацията на ембриона. Друг метод е т.нар. надраскване на ендометриума – контролирано въздействие върху маточната лигавица преди трансфер, което според някои данни може да повиши вероятността от забременяване. Третата процедура е PICSI – техника за селекция на по-зрели сперматозоиди, за която има ограничени данни, че може да намали риска от спонтанен аборт.
Специалистите подчертават, че пациентите често са изложени на подвеждаща информация относно тези допълнителни услуги. Според Сара Лензен от Университета в Мелбърн, интернет страниците на частни клиники и дискусиите в онлайн общности нерядко акцентират върху потенциалните ползи, без да представят в достатъчна степен ограниченията, разходите и възможните рискове.
Експертите предупреждават, че подобен подход може да създаде нереалистични очаквания и да доведе до ненужни финансови разходи за хора, които вече преминават през емоционално и физически натоварващ процес. Въпреки липсата на убедителни доказателства, повече от 70% от пациентите в Австралия, Нова Зеландия и Великобритания са използвали поне една допълнителна процедура като част от своето инвитро лечение.
Проучването показва още, че почти всички пациенти търсят информация на сайтовете на клиниките, а над половината черпят знания и от социални платформи като Facebook и Reddit.
Авторите на изследването смятат, че резултатите подчертават необходимостта решенията в репродуктивната медицина да се основават на надеждни научни доказателства. Те препоръчват пациентите да изискват ясна и прозрачна информация за реалните ползи, рискове и финансови разходи, преди да се съгласят на допълнителни процедури. В подкрепа на информирания избор е създадена и платформата Evidence-Based IVF, която предоставя независима информация, базирана на научни данни.
Коментари (0)
Вашият коментар