Почти всеки родител е попадал в една и съща ситуация – детето започва с прозрачна и водниста хрема, а няколко дни по-късно секретът става по-гъст, жълтеникав или зелен. Тогава съвсем естествено възниква притеснението, че обикновената настинка се е усложнила и вече става дума за бактериална инфекция. Зелените сополи обаче сами по себе си не означават, че причината е бактерия, нито че детето се нуждае от антибиотик.
При една типична вирусна инфекция носният секрет може да се променя значително в хода на заболяването. В началото той обикновено е бистър и воднист, но с развитието на възпалителната реакция може да стане по-гъст, жълт или зелен. Това до голяма степен е резултат от работата на имунната система. Към мястото на инфекцията се насочват бели кръвни клетки, включително неутрофили, които участват в защитата на организма. Натрупването на тези клетки, техните ензими, белтъци и клетъчни остатъци променя вида и цвета на секрета. Затова зеленият цвят по-скоро показва, че в носната лигавица протича активна възпалителна и имунна реакция, отколкото какъв точно микроорганизъм я е причинил.
Именно затова зелени или жълти сополи могат да се наблюдават и при напълно обикновена вирусна настинка. Детето може да започне с прозрачна хрема, след няколко дни секретът да се оцвети, а впоследствие отново да стане по-светъл и постепенно да изчезне. Американската академия по педиатрия описва подобна промяна на носния секрет в хода на неусложнена вирусна инфекция. С други думи, прозрачните сополи не доказват, че причината е вирус, точно както зелените не доказват, че причината е бактерия.
Когато лекарят преценява дали едно дете може да има бактериален синузит, много по-важен от цвета на секрета е начинът, по който заболяването се развива във времето. Един от характерните сценарии е хремата и дневната кашлица да продължават повече от 10 дни без видимо подобрение. Друг е детето първоначално да започне да се възстановява, но след това отново да се влоши. Например хремата или кашлицата да се засилят или да се появи нова температура. Бактериална инфекция може да се подозира и когато заболяването започне тежко, с температура около или над 39°C и гъст гноевиден носен секрет, които се задържат поне три последователни дни. Именно комбинацията от симптоми, тяхната тежест и продължителност има значение, а не единствено цветът на сополите.
Понякога родителите описват зеления и гъст секрет като „гноен" и това допълнително създава усещането, че антибиотикът е неизбежен. Външният вид обаче може да бъде подвеждащ. Британският National Institute for Health and Care Excellence (NICE) също посочва, че разграничаването на вирусния от бактериалния остър синузит не винаги е лесно. Оцветеният секрет е само един от факторите, които могат да бъдат взети предвид заедно с продължителността на заболяването, температурата, болката и евентуалното повторно влошаване.
Затова появата на зелени сополи сама по себе си не е причина да започваме антибиотик. Антибиотиците действат срещу бактерии, но не лекуват вирусните инфекции. Американските Centers for Disease Control and Prevention (CDC) изрично посочват, че антибиотиците не действат срещу вирусите, причиняващи настинка и хрема, дори когато носният секрет е гъст, жълт или зелен. Ненужното използване на антибиотици не е безобидно – освен възможните нежелани реакции, то допринася и за един от големите проблеми на съвременната медицина: антибиотичната резистентност.
Това важи и за идеята антибиотик да бъде използван локално в носа само защото секретът е станал зелен. Промяната в цвета не е достатъчно основание сама по себе си за антибиотично лечение. Решението дали изобщо има бактериална инфекция и дали е необходимо специфично лечение трябва да се основава на цялостната клинична картина и лекарската преценка.
При обикновена вирусна хрема грижата обикновено е насочена към това детето да се чувства по-комфортно, докато организмът се справи с инфекцията. Физиологичният разтвор и внимателното почистване на носа могат да помогнат, особено при малките деца, при които запушването затруднява храненето и съня. Достатъчният прием на течности също е важен. Не е необходимо на всяка цена да се опитваме да „спрем" или „изсушим" хремата – образуването на секрет е част от естествените защитни механизми на дихателните пътища.
Разбира се, това не означава, че продължителната зелена хрема трябва винаги да бъде пренебрегвана. Причина за консултация с лекар е не толкова самият цвят, колкото поведението на заболяването. Ако хремата и кашлицата продължават повече от 10 дни без подобрение, ако детето първоначално се почувства по-добре и след това рязко се влоши, ако има продължителна висока температура или общото му състояние е значително влошено, е разумно да бъде прегледано. Симптоми като подуване или зачервяване около окото, нарушения в зрението, силно главоболие, необичайна сънливост или други тежки прояви изискват своевременна медицинска оценка.
Така че следващия път, когато прозрачната хрема на детето стане зелена, няма причина автоматично да приемаме, че „вирусът е станал бактерия". Нито пък промяната в цвета означава, че е дошло време за антибиотик. Зелените сополи могат да изглеждат притеснително, но много често са просто част от естествения ход на една вирусна инфекция. Много повече информация ни дават продължителността на симптомите, температурата, общото състояние на детето и най-вече дали с течение на времето то се подобрява или се влошава.
Коментари (0)
Вашият коментар