Когато кажа на хората, че не съпругата ми, а аз гледам детето у дома, повечето ме гледат така, сякаш би трябвало да правя нещо съвсем различно и има нещо нередно. Когато напуснах работата си, за да се грижа за своя син, моите колеги ми казаха: "Разбира се, че ще се върнеш на работа! Няма да издържиш да се грижиш за бебето постоянно. Това е женска работа. Ще видиш".
Отнасяха се към това като към нещо, което е досадно задължение, от което трябва да се измъкна колкото се може по-скоро, за да не губя и миг от кариерното си развитие и обичайната социална среда.
Когато срещнеш нови хора, първият въпрос, който ти задават, обикновено е: "С какво се занимаваш?". Когато си у дома "по бащинство", вторият въпрос в повечето случаи е: "А каква е истинската ти работа, къде е работното ти място?". Тъй като сред обществото ни битува твърдението, че мъжете са тези, които трябва да работят, а жената да стои у дома след появата на бебето, всички се чудят защо не искам да съм на "отреденото" ми място. Колкото и да ми е мъчно да го призная, мъже като мен често биват приемани за безработни, безперспективни или за недостатъчно добри в кариерата си, колкото съпругата си. На никой не му хрумва, че това може би просто е нещото, което обичам и искам да правя. Защото в моя случай е точно така. Аз напуснах добре заплатената си работа, за да прекарвам всяка минута със сина си и да дам шанс на своята жена да се развива в своята кариера. Ние избрахме по-рядко срещаният семеен модел. И не ме е срам от това. Никак даже. Така че това е моята работа сега.
Всеки ден разбирам, че да бъдеш мъж по бащинство тук е едно голямо табу. И често не го осъзнаваш, докато не излезеш навън и не се сблъскаш с всички майки с колички в парка. Тогава разбирам, че не се вписвам особено добре в тази обстановка. Чувството е сякаш всеки ти казва: "Ти не си един от нас", което е странно предвид обстоятелствата. Нали работата ни е една и съща? Да отглеждаме децата си. Независимо от пола, към който принадлежим.
Каквото и да си говорим, мъжете по бащинство никога няма да изглеждат достатъчно компетентни по въпроси като готвене и домакинска работа. Просто заради предразсъдъци. Понякога ми е странно как е възможно същевременно жените да са толкова еманципирани в нашето общество, а в същото време един мъж да не може да се грижи за бебето си у дома, без да го гледат странно. Нали от поколения дамите се стремят към равенство?
И държа да кажа, че не съм некомпетентен по въпроси, свързани с любимите ми рецепти. Не, моето дете не се храни само с хляб и шунка, само защото съм мъж и не би трябвало да мога да приготвя друго. Всъщност мога да приготвям доста неща за своето дете. Научих се с времето, благодарение на своето желание и упоритост.
Хората, които не са стояли у дома, за да гледат бебе, си мислят, че всичко, което се прави, е да печем сладки по цял ден и да правим глупави физиономии. Те всъщност не осъзнават колко трудна задача е това. Дори се дразня, когато понякога чувам коментари колко лесно е всъщност. Сякаш стоя и гледам телевизия по цял ден и не се занимавам с нищо друго. А всъщност върша всичко онова, което и всяка жена прави - приготвям закуска, обяд и вечеря, разчиствам, мия чиниите, сменям памперсите и много други неща. Нямам никакво време само за себе си, така че напълно разбирам всички дами. Затова не разбирам защо те не разбират мен, когато в парка им отговоря, че съм в бащинство и не работя.
От момента, в който синът ми се събуди, аз постоянно съм в движение до вечерта. Отнема толкова много енергия и толкова много време. Хората смятат, че това е досадно задължение за един мъж и нещо, което не искам да правя. Аз обаче знам едно - наистина искам да бъда баща. И няма защо да бъда гледан странно заради това. Напротив - очаквам да бъда похвален и повече хора да последват моя пример
Коментари (0)
Вашият коментар