Спомням си когато те прегърнах за първи път. Вълнението ме опияни, ти бе най-прекраснто нещо, което съдбата ми даде. Но съкровищата винаги струват скъпо.
Затова не очаквай да ти обяснвам как съм плакала. Може би никога няма да рабереш, че всеки път, щом си ожулил коляното си или щом си лягал в леглото с висока температура - аз бях до теб. И не само, че се грижех за крехкото ти тяло, но и страдах заедно с всяка твоя болка. Плаках много, не само, когато ти падна първия ти зъб, но и когато за пръв път ти разбиха сърцето.
Ще дам всичко за теб. Може би си милиш, че не харесам десерти или пица, обаче грешиш. Обожавам ги, но винаги оставям последното парче за теб. Знам, че харесваш сладкото и тестеното. Затова помни, че когато си дойдеш вкъщи, последното парче ще бъде за теб...само ела.
Знаех, че далеч не си перфектен... разбрах го от родителските срещи. Никога не съм искала да бъдеш иделен. Но за мен просто беше. Ти си моето гардже – най-красивото, най-доброто, най-талантливото. Помни, че не искам да бъдеш такъв за всички. Недей да угаждаш на непознати. Не трябва да променяш себе си. За мен вече си идеален.
Като твоя майка, никога няма да ти кажа, че понякога си бил на второ място. Не, дори и да ме боли, няма да призная, че се е случвало работата ми да бъде приоритет. Че понякога съм искала да изляза на вечеря или на кино с баща ти, вместо да се наслаждавам на спокойното ти личице, докато спиш, просто защото вече съм била на ръба на силите си. Работех, за да мога да ти осигуря всичко необходимо. Но можех да ти дам повече внимание. Знам го. Но знам също, че направих всичко, на което бях способна.
Няма да ти го кажа, но, когато имаш дете след време, ще разбереш, че някои неща не се казват на децата. Те ги научават след време.
Коментари (0)
Вашият коментар