Сине, Бог ме благослови с твоята поява, защото знаеше, че ще се нуждая от теб. Вече си представям мига, в който ще станеш батко, ще хванеш малката ръчичка на сестра си и ще я научиш на всичко, което знаеш. Ще обясняваш какво е молив и защо оставя цветна следа след себе си.
Благодаря ти, че ще запълниш дните ми с бърборене и въпроси, които никога не съм знаела, че могат да се родят в една детска глава. Знам, че ще възприемаш всичко около себе си и ще се потопиш с ентусиазъм в училищните занимания.
Един ден ще станеш по-висок от мен и вече едва ще се сещам как пълзеше нощем до леглото ми, уплашен от гръмотевиците навън. Ти си първата част от пъзела, който придава смисъл на живота ми. Затова се надявам да бъда добра майка през цялото време, въпреки че това е невъзможно. Ще ти се карам, защото като първороден син трябва да си най-отговорен. Но с времето ще се уча или по-скоро ти ще ме научиш как да бъда все по-грижовна, все по-всеотдайна и разбираща майка. Прости ми, но родителите се учат как да бъдат родители.
Моят свят е много по-добър, защото ти си част от него. Благодаря ти, че си мой син, независимо дали ще станеш астронавт или писател. Ти си невероятен. Никога не го забравяй. И никога не забравяй, че съм винаги до теб, когато имаш нужда от мен. Обичам те!
Коментари (0)
Вашият коментар