Или какво да направим, ако детето не получи „инвайт за бетата на фортнайта и не може да разцъка в лобито“
Да живееш с пубертет в една къща си има и добри страни. Като например това, че в пубертета се влиза само веднъж. Поне при нас, жените, е така. За мъжете понякога не съм много сигурна. Една съседка преди години прати мъжа си обратно на майка му да го научела да си маже сам сандвичите и други важни за живота на възрастния човек неща. Майката обаче го върна с бележка: „Проблемът вече не е мой!“ Това беше отдавна, съседката се разболя и почина, мъжът й остана да се оправя сам. Говореше се, че викал врачки у дома си да се свързват с жена му в отвъдното, та да я пита къде му е синият пуловер на колко градуса се пускат гащи и чорапи. Пък после взе, че стана правосъден министър.
Не знам дали у дома отглеждам също министър, нищо чудно, докато порасне, всички ще са се извъртели вече на тоя пост и искат-не искат, ще опрат и до него. Засега се справя – говори точно толкова неразбрано, колкото и един български съдебен министър.
За общуването ви с тийнейджър в днешно време определено е нужен речник. Общо взето се използват три вида звуци.
1. „Фхххххххх!“ Ако се произнася със стиснати зъби и издути бузи, означава: „Разбрах, че искаш да си почистя стаята, сега излез от тук и затвори вратата, искам да ме оставите на мира, не е честно да се държите така с мен и аз съм човек, имам права, не може ли ти да я почистиш, ми кво й е пък толкова на тая стая, поничките под бюрото ми не са от миналата седмица, от понеделник са!“
2. „Фххххх гррррррр!“ Ако се произнася с извъртане на очите от досада, означава: „Не, нямам домашни, всичко беше окей в училище, нямам нови оценки, освен оная четворка по география, ма на кой му пука за географията, няма да има родителска среща, родителските срещи ги отмениха!“ (за протокола – не са ги отменили, не вярвайте).
3. „Мммнм“ – ако е с въпросителна интонация означава „Има ли още печено пиле?“ Ако пък е с леко гузен поглед, означава: „Може ли да си поръчам хамбургер и кола?“ Важно е да разчитате интонацията, за да се храни детето здравословно.
Ми това е! Разбира се, има и един вид тийнейджърска логорея, на която аз лично отговарям с гореописаните звуци. Например при въпрос: „Мамо, а ти чу ли, че фортнайт андроид бетата горе-долу вече е тук?“, най-удачният отговор е „Мххххм!“ По-сложно става, ако отрочето реши да ви посвети в заниманията си. „Мамо, ето, виж сталърът е зареден, но иска пермишън, натиснах алауд и много се надявам да не е скаб, като се инсталира, цъквам лаунч и се отваря. Обаче се появи някакъв масивен ъпдейт, но не съм получил инвайт и сега не знам какво да правя? Мамо???“
Тук първо се разплаквам, но се овладявам и отговарям, както само майките могат да отговорят в такива ситуации: „Ъ?“
„Не, не, нищо, току-що получих инвайт, в лобито съм и ще се разцепя от цъкане!“ – „Миличък, боли ли те нещо?“ Няма отговор. „Да ти помогна?“ Не чува.
Това е другата особеност на живота с тийнейджър, днешните пубери в свободното си време са глухи и едноръки. Придвижват се из къщата със слушалки и телефон в едната ръка. Моят син толкова е тренирал да се оправя из домакинството с една ръка, че може дори да си нареже сам пицата, докато „цъка из лобито на бетата на фортнайта“. Така че игрите си имат и положителен ефект – тренират центъра за равновесие, с тях се научаваш да работиш в среда, в която няма достатъчно светлина или пък звуците не достигат до ушите ти, можеш да правиш по три неща едновременно, фината моторика се усъвършенства, научаваш се да се концентрираш и в необичайна обстановка и най-вече, не се налага да си говориш с родителите за ония понички под бюрото ти от миналия понеделник...
Коментари (0)
Вашият коментар