Напишете дума/думи за търсене

Матилда на Лиза и Ицхак Финци обича приказките, не таблета

Семейство Финци с Матилда и двама от домашните любимци

От прохождането си живее по поляни, по плажа

Мама и татко спазват правилото - един човек, един език, тя говори на дъщерята на руски, таткото - на български

Правят дневници албуми, издирват книжки уникати

Пътуват със котка, куче, птички

Само 18 дни преди да навърши 84 години, големият актьор Ицхак Финци става баща. Общото между него и дъщеричката му Матилда - кръстена на майка му, е месецът - април. Тя се ражда на датата 5 2017 г., а в кръщелното свидетелство на таткото е записано 25 април 1933 г. Той безапелационно бие рекордите на Мик Джагър, Чарли Чаплин и Клинт Истууд, станали бащи на сериозни години, изчислиха тогава обнадеждени от примера му зрели мъже.

Майка на Матилда е Лиза Боева -

45 години по-младата

му съпруга

Един от първите, обадил се да поздрави баща си, е синът му Самуел Финци, който е с 51 години по-голям от сестричката си. Санчо живее и работи в Германия, където прави световна кариера. Дарил е Финци с внук.

Кога пламва любовната искра между Лиза, която е от смесено българо-руско семейство, и Ицко Финци, който е от германско-еврейски произход, знаят само те двамата. Преди години пред “24 часа” Лиза Боева сподели, че е заживяла в дома на актьора, за да се спаси от атаките и досаждането на предишния си съпруг. Тогава тя каза, че двамата с Финци живеят в отделни стаи и се чувства много спокойна с него. Имат близки естетически идеи и еднакъв вкус към неординарното в изкуството и особено в киното.

Творческата връзка

между двамата

започва през 2004 г., когато Лиза Боева като сценарист и режисьор снима първия си филм - късометражната комедия “Боси”. Следват още няколко филма. Двамата и Ана Стефанова създават творческото обединение “Филизи”.

През 2013 г. Боева и Финци създават художествено-документалния филм “Лятото на Мона Лиза”. В него актьорът играе Леонардо да Винчи, Аполинер, статуя и какво ли още не. На 60-годишния юбилей на Соломон Паси Лиза се появява с коремче, затрогващо нежно обгрижвана от актьора, и тогава става ясно, че връзката им вече не е само творческа.

Плодът на тяхната

любов се превърна

в красива дъщеря

Всяка сутрин Ицко Финци взима 4 големи 10-литрови бутилки от минерална вода и изминава 2 км до един морски залив. Там, рискувайки да го повлекат вълните, ги пълни с морска вода. В дома му водата се стопля и в нея се къпе дъщеря му Матилда. “Това е моят принос”, скромно казва той. Но далеч не е само това, ще се уверите от разказа по-долу как двамата с Лиза се грижат за вече 4-годишната си дъщеричка.

На тази снимка Матилда едва е проходила, но вече танцува и слуша как татко свири на цигулка.
На тази снимка Матилда едва е проходила, но вече танцува и слуша как татко свири на цигулка.
“Когато Сами беше хлапе, аз бях денонощно зает със снимки, със спектакли. Не успях да споделя детството му, израстването му. Сега с Матилда виждам как едно човече навлиза в живота и аз му помагам, доколкото мога, в това”, споделя Ицко Финци. (Синът му Самуел от пианистката Гина Табакова е роден през 1966 г. Разделят се с Гина, когато Сами е на 13 г. - б.р.)

Финци притежава великолепен апартамент на най-култовата столична улица - “Московска”. Сега живеят ту в София, ту в къща край морето. Там има пиано, цигулка, а Ицко си е купил и акордеон. Звучи музика. Матилда, едва проговорила на година и половина, вече танцува на простичките мелодии, които тати Ицко свири за своето момиченце. Танцува като принцеса. Неговата принцеса.

“10 години, откакто

сме семейство с Лиза,

още съм влюбен в нея

На 22 май ще отбележим деня с разходка, ще си говорим за новите неща - лекциите, които водим с нея по интернет, ще мечтаем като всеки друг път. Щастлив съм много”, казва Финци.

Лиза Боева откровено разказа за всекидневието на Матилда и сподели опита си като майка. “Дано съветите ми са интересни и полезни за някого”, скромно каза тя.

Лиза храни дъщеричката си - първата снимка на бебето е от началото на август 2017 г. и превизвиква отзвук в социалните мрежи.
Лиза храни дъщеричката си - първата снимка на бебето е от началото на август 2017 г. и превизвиква отзвук в социалните мрежи.
“Аз я наричам Муси Пепето (нейният братовчед) я нарича Макеке (Матилда сама така си казваше и затуй). Останалите я наричат Матилда. Тя е любопитно дете. Пита за всичко. Ако въпросите са абстрактни, замислям се, търся най-подходящите думи, а Матилда умее да слуша, чака да отговоря”, разказва Лиза. Тя и Финци са намерили свой начин да съхранят детството на дъщеричката си, а и реално да си помагат в нейното възпитание. Правят много снимки и избират в края на деня 4-5, добавят текст - нещо неочаквано, казано от Матилда, нещо смешно. И “издават” фотоалбуми дневници - истински книжки с дебели корици. Така е, откакто се е родила.

Но една майка се нуждае понякога от съвет - от близък, от приятелка. Лиза спазва други правила: “ Още от захранването на Матилда, а сетне целият ѝ хранителен режим бе изготвен от доктор Гайдурков (какво и как да готвим, как да съставим меню, какви продукти с какви да съчетаем и т.н.). Изцяло го следвам. Относно общи педиатрични съвети спазвам инструкциите на украинския доктор Комаровски (той има канал в YouTube). Благодарение на неговите лекции се

обучих на основни

неща - кога и как

да помогна при

първа нужда,

кога трябва да се свържа с лекар, какви симптоми да следя... Тези лекции ме научиха на базисни неща (от каква трябва да е постоянната влажност на въздуха в стаята до как се мият правилно ръцете). Относно родителската роля в психологически ключ - там съм изцяло под въздействието на Гордън Нейфелд и неговата теория за привързаността. Нейфелд е канадски психолог, има изключително интересен и съвременен подход, изучила съм (чрез онлайн обучение) вече 10-ина курса, предложени от неговия институт. А за педагогически съвети се обръщам към Дима Зицер: той е основател на училище “Апельсин” в Петербург и на институт за неформално образование.

Това са моите

ориентири, не

близки приятелки,

не други майки. А когато ми е нужна конкретна помощ, обръщам се към професионалисти у нас. Нашият педиатър е прекрасната д-р Юдова, дерматолог - д-р Денчева, зъболекарка - д-р Пейчева, нашият очен лекар - д-р Олег Ковачев. Търсили сме тези специалисти с години, вярваме им безрезервно. Никога не подлагаме на съмнение техните препоръки и така животът е наистина лесен. Но да, случвало се е за рутинен преглед (преди пандемията) да прекосим цялата страна, за да достигнем до нашия лекар”.

Лиза се опасява, че изброяването на всички тези имена на специалисти изглежда дълго и сложно, ала е точно обратното. Защото

не се лута между

мнения, знае към кого

за какво да се обърне А най-хубавото е, че Матилда освен рутинните прегледи няма нужда от нищо. Защото се стараят да живеят правилно, на чист въздух, с много движение.

Лекарите, които изброява, вероятно дори не подозират колко важна част са от техния живот. Матилда играе “на доктор Юдова”, рисува често доктор Денчева, прави картички за тях, измисля истории за това къде са били и какви дрехи са носили...

Матилдае палава, но никога не прави бели напук.
Матилдае палава, но никога не прави бели напук.
На 4 години много неща са интересни на Матилда, но Лиза за нищо не я стимулира. Просто гледа да не преча.

Четат заедно,

но не какво да е

- мама избира книжки, в които картинките винаги да са много качествени и красиви. От българските илюстратори най-много харесват Ясен Гюзелев. Неговият свят е сложен. Картините му трябва да се разгадават подобно лабиринт, ала това прави историите още по-интересни за Матилда. Лиза следи световни илюстратори, световни автори. Ориентира се по резултатите от значими международни отличия - например наградата “Ханс Кристиан Андерсен”, която се присъжда за детска литература (само от авторите и илюстраторите от този списък вече може да се състави прекрасна библиотека за детето - от Астрид Линдгрен и Туве Янсон през 60-те години на миналия век до Куентин Саксби Блейк, който работи с Роалд Дал, примерно). Миналия месец получават дългоочаквана книжка от разпродажба някъде в Пенсилвания: първата книжка за деца, написана от актьора Алън Аркин (Йосариан от “Параграф 22”). Илюстратор на първото издание е Джеймс Стивънсън (дългогодишен илюстратор в “Ню Йоркър”). Самият Стивънсън е автор на поредици с детски книжки. Семейство Финци имат повечето от тях.

“Ако има хубава история, ала не мога да открия съответната книга с хубави картинки,

аз сама

отпечатвам книжка

Да речем, с илюстрации на Артър Ракъм по “Бурята” на Шекспир - Ицко преразказа пиесата най-основно и на всяка страница съм поставила чудните картинки на Ракъм. Тази книжка поръчах като обикновена фотокнига с дебели корици и дебели страници”, разказва за пристрастията си към хубавата книга и към хубавата история Лиза.

Засега Матилда слуша музика от класически балети - напоследък най-много “Петрушка”. И танцува, разбира се. А белѝте? Лиза е убедена, че беля е само, ако нещо направено е умишлено, напук, а не невинните детски пакости. Отговорът е - не,

Матилда не

прави бели

Хлапето може да се заиграе. Със сухо есенно листо, с отражението си в огледалото, с реални или невидими за нас хора. А дневният режим? Така труден да се спазва понякога... “Има много точен режим. Става в едно и също време, заспива по едно и също време. Няма изненади, няма промени. Нищо не я караме: тя просто заспива. Вижда моя компютър и картините, които аз понякога разглеждам на голям екран. (Лиза е лектор по история на изкуството - б.а.) Но инак все ни вижда с книга в ръка. Затуй за нея виртуалната реалност не е реалност.

Ние четем -

и тя чете

Аз нямам модерен мобилен телефон, нямам интернет на телефона, затова и Матилда няма интерес към телефони, таблети, лаптопи. Гледа филмчета предимно през есента и зимата, когато вечерите са дълги. Показваме ги с проектор. Започнахме от анимациите на Норщейн. Първото филмче, което Матилда гледа, бе за неговото мече в мъглата. Следя анимационните световни фестивали, програмите за деца и намирам чудни съвременни анимации. Съчиняваме си и свои истории. Най-често това са истории, в които участват реални хора и приказни герои. Да речем, наша съседка и Ариел, дядо ѝ Пламен и Малвина...”, описва майката на Матилда нейните контакти с модерните технологии.

А какво още правят щерката и татко Финци? Готвят, копаят в градината, рисуват, пеят, свирят... Но, да, най-много танцуват заедно.

Не спорят за

възпитанието ѝ

Приели са някакви неща за важни и нямат разногласия. Например лекарката, която наблюдава бременността на Лиза, а после помога при раждането - проф. Таня Тимева, я съветва да отида на консултации преди раждането при Диди Димова. Тя я учи на основни неща - от това как се държи бебето до как се повива и къпе. Приема ги с Ицко за няколко индивидуални консултации, отговаря на всичките им въпроси, но най-вече задава параметри на ритъма. Казва им, че детето трябва да изгради тези и тези навици (хигиенни, за хранене, за движение) и ги учи как да бъде създаден режим (режим на сън). Изпълняват всичко, защото напълно ѝ се доверяват, и така не се налага дори да се замислят при изпълнението на рутинни неща. Ето защо спорове няма. Така е лесно.

“Щом навърши 1 годинка Матилда, ние взехме малко кученце. Тя се научи да се отнася добре с него, да е внимателна, подхваща Лиза темата за детето и домашните любимци.

Сега имаме много

животни - котка,

дребничко кученце,

две канарчета, но живеят в двуметрова клетка. Всички тях мъкнем навсякъде със себе си. Никога не са оставали без нас. Голямо местене пада. Та се носим напред-назад цялата компания и е много весело. До нашия двор има съседи с патици и кокошки. Матилда им приготвя храна по няколко пъти на ден. Тя знае как да нареже на ситно обелките от краставици и домати примерно, за да им занесе. Щом я видят отдалеч, патиците и кокошките надават страшна врява”.

Матилда расте в семейство, където говорят и знаят много езици. Затова имат своя методика, в случая от опита на Татяна Черниговская (световноизвестен учен когнитивист). От нея Лиза знае правилото:

“Един човек -

един език”

С дядо, който й говори на български...
С дядо, който й говори на български...
... и с баба си, която й говори на руски.
... и с баба си, която й говори на руски.

Няма да се случи объркване у детето, ако един човек му говори само на един език. Затова са направили разпределение: тя и майка ѝ (която е рускиня) говорят на Матилда само на руски. Ицко и баща ѝ - на български. Билингвизмът е норма в техните семейства. Ицко и неговата сестра Ида са расли с български и ладино (иберо-романски езици - б.р.), тя и брат ѝ - с български и руски.

От прохождането си Матилда живее по поляни, по плажа. Тя е свикнала много да тича, да ходи на дълги разстояния. Никога не се е возила в количка - просто нямало къде да я разхождат с нея. Приема я единствено за ден-два, когато са в София, като карета на принцеса. “Ще плува в морето, ще танцува в големия хамбар, ще тича по полята - какво повече”, пита Лиза, чието единствено желание е детето им да израсне здраво и щастливо.

"Да расте здрава и щастлива", пожелават на дъщеричката си Лиза и Ицко Финци.
"Да расте здрава и щастлива", пожелават на дъщеричката си Лиза и Ицко Финци.
Нейните съвети

Това са съвети, по-скоро към самата мен, казва Лиза:

1. Да се осигури на детето оптимална среда: чист въздух, място за волно движение, здравословна храна, добри хора с добри взаимоотношения;

2. Да сме добри един към друг ние, възрастните - винаги. И особено пред детето;

3. Да спазвам всяко дадено обещание.

4. Да отделям време да чуя, да вникна, да фантазираме заедно;

5. Да се обучавам непрестанно.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ