Детето удря главата си нарочно - опасно ли е?

Нарочното удряне на главата не е изненадващо често явление. До 20% от бебетата и малките деца го правят.

Интересен факт е, че момчетата са три пъти по-склонни да го правят, отколкото момичетата. Удрянето започва през втората половина на първата година и достига своя връх между 18 и 24-месечна възраст. Опасният навик може да продължи няколко месеца или дори години, въпреки че повечето деца го надрастват до 3-годишна възраст.

Възможни причини, поради които вашето дете удря главата си:

Самоуспокоение

Колкото и странно да звучи, повечето малки деца, които се отдават на това поведение, го правят, за да се отпуснат. Удрят си главата ритмично, докато заспят, когато се събуждат посред нощ или дори докато спят. Експертите по развитие вярват, че ритмичното движение, като люлеене на стол, може да помогне и да донесе успокоение.

Облекчаване на болката

Детето може също така да си удря главата, ако го боли - от никнене на зъби или ушна инфекция, например. Това действие изглежда помага на малчуганите да се чувстват по-добре, като ги разсейва от дискомфорта в устата или ухото.

Фрустрация

Ако детето ви си удря главата по време на избухливост, то вероятно се опитва да излее силните си емоции. Все още обаче не се е научило как правилно да изразява чувствата си адекватно - чрез думи. Така че използва физически прояви. Чрез удряне е възможно да се утешава по време на някое много стресиращо събитие.

Нужда от внимание

Непрекъснатото удряне на главата може също да бъде начин за привличане на внимание. Така то е убедено, че ще предизвика интереса ви и ви тества отново и отново. И тъй като му харесва, когато се суетите около поведението му, вероятно ще продължава да си блъска главичката, за да види докъде може да стигне.

Проблем в развитието

Удрянето може да бъде свързано с аутизъм и други нарушения в развитието, но това е рядко. Но спокойно, не е често срещано блъскането на главата да сигнализира за сериозен проблем.

Какво да направите?

Обърнете внимание на детето, но не и по време на самото действие

Уверете се, че детето ви получава много положително внимание от вас, когато не си удря главата. Ако то продължи, за да види реакциите ви, опитайте се да не правите голяма работа от това, защото по този начин е възможно само да подсилите поведението, не и да го изкорените. Дори и да не успеете напълно да пренебрегнете постъпката, не му се карайте и не го наказвайте. То е твърде малко, за да разбере ситуацията и вашето неодобрение само ще влоши нещата.

Защитете го от нараняване

Проверявайте всички винтове и болтове на креватчето поне веднъж месечно, за да се уверите, че люлеенето не ги разхлабва. Можете също така да поставите гумени колела на краката и да окачите мека тъкан или юрган между легълцето и стената, за да намалите шума и да сведете до минимум износването на стените и пода.

Не слагайте възглавници или одеяла в креватчето, за да омекотите заобикалящата го среда, защото те крият риск от задушаване. Ако искате да използвате обиколници, се уверете, че са тънки и здраво завързани за перилата, така детето ви да не може да прокара главата си между решетките.

Опитайте да не се тревожите

Истина е, че малчуганът може да получи една или две синини, но не се притеснявайте - удрянето обикновено е "саморегулиращо" действие. Това означава, че е малко вероятно детето да блъсне главичката си достатъчно силно, за да се нарани сериозно. То познава своя праг на болка и ще се спре, ако го заболи. Това не означава да стоите безучастно, ако видите опасност, но все пак му дайте някакво време да се опита да наложи контрол само.

Започнете да прилагате успокояваща рутина преди лягане

Топла вана или душ, спокойна прегръдка в скута ви и тиха история или песен ще са от полза. Прекарвайте няколко минути преди лягане, разтривайки гърба му или галейки челото му. Нежната музика също действа успокояващо.

Консултирайте се с лекар, ако поведението стане тревожно

Ако детето ви удря много главата си през деня в продължение на дълго време, въпреки че не се наранява, може да имате причина за безпокойство. Наложително е да се свържете с педиатъра си, за да се уверите, че всичко със здравето му е наред и нямате повод за паника.