Токсичните родители често бъркат емоционалната агресия с любов и грижа.
В такива семейства децата усещат настроението на родителите още с отварянето на входната врата и живеят в постоянен страх: „Ами ако е ядосан/а? Най-добре да си прибера играчките!"
Тези родители често се обиждат, защото децата им посрещат милото им отношение с недоверие. Те казват неща като: „Правя всичко за теб, а ти си толкова неблагодарен!" и очакват от децата си благодарност без право на мнение или възражение.
В такива семейства родителите стоварват своите отговорности върху децата. Децата често вярват, че тяхното лошо поведение е причината родителят да злоупотребява с алкохол. Те също са принудени да участват в скандали между родителите, да изслушват оплакванията им и да ги утешават, без право на собствено мнение.
Нарцистичните майки и татковци очакват децата им да бъдат отличници във всичко, компенсирайки собствените си минали неуспехи. Ако обаче детето се представя по-добре, неговите постижения се приемат за даденост. Такива деца порастват с чувството, че никога не са достатъчно добри.
Токсичните родители ги карат да бъдат искрени, но после използват информацията срещу тях, споделяйки я с роднини и приятели под претекста на загриженост. Това нарушава доверието и личното пространство на децата.
Колкото по-ниско е самочувствието на детето, толкова по-лесно е то да бъде контролирано. Такива родители често обсъждат неуспехите и недостатъците на децата си, като ги сравняват с други деца. Те внушават комплекс за малоценност, като не позволяват на децата си да опитват нови неща и да успяват.
Тези се радват на успехите на отрочетатя си само ако извличат някаква полза от тях – материална или нематериална. Очакват детето им да следва кариера, която те одобряват, независимо от неговите собствени желания.
Такива родители планират живота на детето и очакват то да изпълнява техните планове. При неуспех, вината не е тяхна.
В здравите семейства родителите насърчават децата да бъдат самостоятелни. Токсичните родители, обаче, не искат да ги пуснат. Те се оплакват, когато детето иска да напусне дома, но постоянно напомнят, че ресурсите са техни.
Тези майки и бащи предлагат „помощ", която всъщност не е необходима, и очакват вечно признание. Децата се превръщат в заложници – ако приемат помощта, са длъжни; ако откажат, са неблагодарни.
Такива родители не признават правото на децата си на личен живот. Те ги подозират и обвиняват в липса на доверие, ако те се опитат да ограничат достъпа до личната си територия.
А какво се случва накрая с децата на токсичните родители? Какво да направите, ако познахте своите майка и баща в горните редове? Първо, трябва да осъзнаем, че миналото не може да се промени. Токсичните отношения са като хронична болест – почти невъзможно е да бъдат излекувани, но симптомите могат да се облекчат. Не можем да променим родителите си, но можем да променим своята реакция към тяхното поведение.
СНИМКА: Image by Gisela Merkuur from Pixabay
Image by Hulki Okan Tabak from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар