Баклавата е повече от десерт – тя е спомен, традиция и вкус, който се предава от ръка на ръка и от поколение на поколение. Всяко семейство, независимо дали е от различен край на България или от Балканите, пази своя версия. Вместо да търсим една-единствена „правилна" рецепта, по-добре е да разберем основните принципи и тайни, които правят баклавата истински добра. Следвайки ги, ще създадете своя собствена рецепта, която с времето може да се превърне в семейна легенда.
Съвършената баклава се гради върху баланса между три елемента: хрупкави кори, богат ядков пълнеж и ароматен сироп. Всеки от тях изисква внимание и търпение. Корите могат да бъдат домашно точени или купени. Макар че тънката като коприна домашна кора е върхът на майсторството, качествените готови кори за баклава са напълно достойна и практична алтернатива.
Най-важното при корите е мазнината. Използва се единствено истинско краве масло, никога маргарин. Маслото се разтопява, докато стане леко златисто и развие фин ядков аромат, и с него щедро се намазва всеки пласт. За около 500 грама кори са необходими приблизително 200–250 грама масло, за да стане баклавата едновременно хрупкава и сочна.
Пълнежът е сърцето и душата на десерта. Класическата комбинация включва смлени орехи и бадеми в съотношение две към едно, като по желание може да се добави и малко лешник. Ядките не бива да са смлени на прах – важно е да се усеща текстурата им. Канелата е задължителна и придава характерния аромат, като обикновено се добавят една до две супени лъжици. За сладост се слагат около 100–150 грама захар на 500 грама ядки, а някои добавят ситно нарязани сушени смокини или фурми, за да стане пълнежът по-сочен.
Подреждането започва с намазване на правоъгълна тава с масло. Корите се редят една по една, като всяка или през една се намазва с разтопено масло. След всеки пет до седем кори се разпределя равномерен слой от ядковата смес. Процесът се повтаря до изчерпване на продуктите, като най-отгоре трябва да останат пет-шест кори без пълнеж. Преди печене баклавата задължително се нарязва с много остър нож на ромбове или квадратчета, за да може сиропът по-късно да проникне равномерно навсякъде.
Печенето става в предварително загрята фурна на 160–170 градуса, докато баклавата придобие красив златисто-кафяв цвят. Докато се пече, се приготвя сиропът, който трябва да бъде напълно изстинал, когато се излее върху горещия десерт. За по-лек сироп водата и захарта се варят около десет минути, след което се добавя сок от половин лимон, който предотвратява кристализирането. За по-плътен и карамелен вкус захарта леко се карамелизира с малко вода, след което внимателно се добавя гореща вода, вари се още няколко минути и накрая се слага лимонов сок.
Веднага след изваждане от фурната горещата баклава се залива със студения сироп. Чува се характерното „шуптене", което е сигурен знак, че всичко е направено правилно. След това идва най-трудната част – чакането. Баклавата трябва да почине поне шест до осем часа, а най-добре цяла нощ. През това време корите поемат сиропа, омекват и се превръщат в онова слоесто, ароматно изкушение, което всички познаваме и обичаме.
Тази рецепта е основа, върху която можете да надграждате. Следващия път може да добавите повече канела, малко настъргана портокалова кора в сиропа или да промените съотношението на ядките. Така постепенно ще откриете своята най-вкусна баклава.
Коментари (0)
Вашият коментар