Много родители, развълнувани от появата на дългоочакваното си дете, искат да му дадат всичко възможно и да бъдат възможно най-добрите майка и баща. Постепенно обаче тази силна обич може да ги накара да обсипват малчугана с прекомерно внимание, да удовлетворяват всяка негова прищявка и да откликват на всяко желание. Детето се превръща в центъра на семейния свят и без да го осъзнават, родителите му внушават, че всичко се върти около него. Чрез отношението и поведението им то започва да получава посланието, че е най-важното същество и че желанията му трябва винаги да бъдат изпълнявани. В резултат може да израсне разглезено, убедено, че му е позволено всичко и че заслужава специално отношение. Майката и бащата често са сигурни, че правят най-доброто за своето дете, докато всъщност неволно го насърчават да гледа на себе си като на изключителен и незаменим.
Понякога родителите дори не забелязват как постепенно започват да възприемат детето си като по-специално от останалите. Те с готовност оставят собствените си занимания, за да откликнат на всяка негова молба, непрекъснато го хвалят и подчертават колко добре се справя. Често са убедени, че то е над средното ниво в почти всичко и че няма нищо лошо да получава специално отношение. В съвременния свят мнозина вярват, че мъниците не могат да имат прекалено високо самочувствие, затова не се притесняват да им угаждат повече, отколкото е необходимо.
Причините за подобно поведение са различни. Някои родители се страхуват, че ако откажат нещо, това означава, че не са достатъчно добри майка или баща. Затова започват да се определят почти изцяло чрез ролята си на родители и постепенно изместват на заден план останалите си социални и професионални роли. Други вярват, че ако се отнасят изключително внимателно, то ще научи същото отношение към околните. Те обаче пропускат да осъзнаят, че вниманието и грижата не означават задължително изпълнение на всяко желание. Така вместо да възпитат съпричастност и доброта, могат да насърчат у детето нагласата, че има право да изисква всичко.
Понякога родителите несъзнателно се опитват чрез малчугана да компенсират собственото си минало. Баща, който е израснал в лишения, може да бъде изкушен да задоволява всяка материална потребност на дъщеря си, за да не изпита тя същите трудности. Майка, която като малка не е получавала достатъчно признание, може непрекъснато да хвали детето си, за да е сигурна, че то ще се харесва. Съществуват и родители, които самите са били пренебрегвани от заети или емоционално дистанцирани майка и баща и затова решават да постъпят по точно обратния начин. В стремежа си да избегнат недостига на внимание те често преминават в другата крайност и не забелязват, че между липсата на грижа и прекомерната обгриженост съществува здравословен баланс.
Прекаленото възхищение и постоянното изтъкване на изключителността на детето могат да доведат до сериозни последици. Когато малчуганът израства с убеждението, че е по-добър от всички останали, той може да започне да реагира остро на критика. В ранна възраст може лесно да повярва на твърдения като „ти си най-умният" или „ти си най-красивото дете". По-късно обаче неизбежно ще се сблъска с хора, които не споделят това мнение. Тогава вместо да се усъмни в преувеличените похвали, той може да реши, че другите просто не са способни да оценят качествата му. Изследвания показват, че деца, които са убедени в собствената си изключителност, често реагират на несъгласие или критика с агресия, защото трудно приемат думи, които не съвпадат с представата им за самите тях.
Освен това непрекъснатото одобрение не води непременно до здрава увереност. Напротив – прекомерните похвали могат да създадат усещане за превъзходство и постоянна нужда от възхищение. Детето свиква да търси външно потвърждение и колкото повече получава, толкова повече започва да има нужда от него. Така се оформя порочен кръг, при който вниманието никога не изглежда достатъчно.
Когато децата вярват, че светът се върти около тях, често възникват и редица практически трудности. Те трудно проявяват съпричастност, защото са свикнали да мислят предимно за собствените си чувства. С времето могат да започнат да изпитват постоянна неудовлетвореност, тъй като не ценят нещата, които получават без усилие. Понякога губят мотивация да се стараят, защото са убедени, че заслужават успех независимо от положените усилия. Подобно поведение може да ги направи неприятни за околните – раздразнителни, взискателни и склонни да командват. Те свикват и с очакването желанията им да бъдат изпълнявани незабавно.
Егоцентричното мислене в детството може да се превърне в нарцистични черти в зряла възраст. Дълго време се е смятало, че нарцисизмът се появява при хора, израснали с емоционално студени родители. По-нови изследвания обаче показват, че често се случва обратното – прекомерното възхваляване и надценяване на детето увеличава вероятността то да развие нарцистично отношение към себе си. Въпреки че подобно самочувствие изглежда като предимство, всъщност тези хора рядко се чувстват истински удовлетворени. Те често изпитват вътрешна празнота и непрекъснато търсят признание, което никога не им се струва достатъчно. Егоцентризмът им затруднява изграждането на стабилни отношения, защото очакват другите постоянно да ги възхищават и смятат, че им се полага повече внимание, отколкото получават.
Затова е важно родителите да насочват вниманието на детето не само към това какво може да получи, но и към това какво може да даде. Любовта и подкрепата са изключително важни, но те трябва да вървят заедно с възпитаването на доброта, благодарност и скромност. Искрената похвала има положителен ефект, когато е свързана с реални усилия и поведение, което изгражда характера. Преувеличените комплименти, които служат единствено за повдигане на егото, обаче рядко помагат.
Полезно е родителите да обръщат внимание на състрадателното отношение към другите и да подчертават как неговите действия влияят на околните. Когато се акцентира върху усилията, а не само върху резултатите, детето разбира, че трудът и постоянството са по-важни от това винаги да бъде първо. Също така е добре похвалата да бъде насочена към неща, които зависят от самото него – например старанието, помощта или доброто отношение – а не към качества, с които е родено.
Важно е още от ранна възраст децата да осъзнаят, че макар да са ценни и обичани, светът не се върти единствено около тях. Родителите могат да им помогнат да развият емпатия, като ги насърчават да се поставят на мястото на другите и да мислят за последствията от действията си. Когато детето разбере как поведението му се отразява на околните, то по-лесно се научава да проявява уважение и разбиране. Също толкова важно е да се развива чувство на благодарност – когато малчуганът умее да оценява това, което има, той е по-малко склонен да настоява за още внимание, вещи или похвали.
Понякога децата възприемат действията на другите като насочени лично срещу тях. В подобни моменти майките и татковците могат да им помогнат да видят и други възможни обяснения и да осъзнаят, че хората невинаги действат с мисъл за тях. Така постепенно се изграждат по-реалистични очаквания към света и към околните. Целта не е детето да спре да вярва в себе си, а да разбере, че е част от по-голяма общност, в която нуждите и чувствата на всички имат значение.
Коментари (0)
Вашият коментар