Напишете дума/думи за търсене

Мамо, съществува ли Дядо Коледа?

Лъжата за идването на Дядо Коледа вкъщи през нощта е част от празника на всяко семейство с дете.

Родителите поддържат тази версия от стотици години и са готови на чудеса от храброст и креативност, за да не бъдат разкрити от мъниците.

Тази "лъжа" е традиция, забавление и щастие. Мисълта за големия, белобрад старец, който носи мечтаните подаръци и се промушва тихо през комина носи радост. Всъщност ние няма как да знаем дали някъде той наистина не съществува в работилницата си с играчки, но със сигурност сме убедени, че не идва в дома ни в святата нощ и не лети с елени под луната. Не казваме обаче тези неща на детето, просто защото тази "измислица" е задължителна част от магичността на неговата Коледа. И това всъщност е прекрасно.

Поддържането на мита за Дядо Коледа е сигурната благородна лъжа, която казваме всяка зима. Но всичко си струва в името на това детето да е усмихнато, нали така? След дългите години обаче идва един момент, в който вече няма да имате мъник пред себе си, а пораснала рожба. Тогава идва и чуденето как да кажете, че Старецът не съществува и изобщо докога да поддържате илюзията. Ами ако някой в училище се "изпусне" неволно и се окаже, че детето ви е било единственото, което не е предполагало. Мога да ви разкажа преживяването от личен опит, защото точно това се случи с мен в четвърти клас. В последния ден преди зимната ваканция класната ни ръководителка погледна всички ни и каза: "Който все още вярва в Дядо Коледа, да вдигне ръка!" И, познайте! В един момент се оказа, че аз съм единственото дете с не една, а две вдигнати ръце. А всичките ми съученици избухнаха в смях и подигравки. Въпреки това, аз бях сигурна, че Той съществува и го има. Не се почувствах наранена, нито разочарована.

Истината е, че няма как да нараните детето си с новината, че Дядо Коледа не слиза през комина и сте го заблуждавали през всички тези години. Митът за белобрадия старец всъщност е много повече от повод за истина или лъжа. И въпросът не е в това дали той идва вкъщи или не. Дали той ни носи подаръците или мама и татко ги слагат под елхата. Легендата за Дядо Коледа е измислена, за да ни покаже, че си струва да вярваме в чудеса и вълшебства. Някои избират да не вярват в тях, а други - макар да знаят "истината", са сигурни в съществуването му дори и на 40. По тази логика няма как да разочаровате детето си, в чиято същност по начало е заложено да вярва в магичното. Дори и никой друг покрай него да смята това за глупост или измислица. Така е и в света на големите хора.

СНИМКИ: Unsplash
СНИМКИ: Unsplash

Ще се разочаровате ли от това, че някой друг няма вярата ви в света и вашите възгледи? Навярно малко и за кратко, но това няма да е повод да избягате от същността си. Защото всичко е истинско смислено само когато вярваме в чудеса. Учете децата си за вярват в тях, защото това си струва. Животът е малко по-вълнуващ, малко по-смислен, малко по-красив и много по-завършен, когато мислим извън представите за възможно.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ