Притча за децата и лъжата

Един ден три деца отишли на разходка в гората. Толкова интересно било там и така се улисали, че не усетили как минал денят и съвсем закъснели.

Уплашили се, че родителите им ще им се карат за закъснението и започнали да се чудят какво да правят.

Първото дете казало:

– Ще кажа на мама и татко, че сме видели вълк. Те така ще се уплашат, че единствено ще се зарадват, че съм се прибирам жив и здрав и ще забравят да ми се скарат за закъснението.

Второто дете измислило:

– Ще кажа, че съм видял дядо на горската пътека на път за вкъщи и сме се заговорили толкова сладко, че съм закъснял. Те ще се трогнат, че съм видял дядо и ще ме прегърнат.

Третото решително отсекло:

– Ще кажа истината. Вярно, може да ми са карат и дори да ме накажат, но е най-добре човек да не лъже. А и е толкова уморително да измисляш лъжи и различни неща.

Прибрали се трите деца по домовете си и първото излъгало с историята за вълка. Да обаче баща му знаел, че в тази гора просто няма вълци и му се скарал не само за закъснението, но и за лъжата.

Второто дете разказало историята за дядо си и за малко да успее да убеди родителите си, но точно в този момент дядо му позвънил на вратата и истината излязла наяве. Майка му се натъжила истински, защото не могла да приеме, че детето ѝ я лъже в очите.

Третото дете разказало истината за това как се заиграли, не усетили времето. Извинило се за закъснението и обещало, че следващият път ще е по-внимателно. На което баща му отговорил:

– Синко, не е страшно човек да греши, на всеки се случва. Най-важното е, че ти си призна и се извини за притеснението, което си ни причинил. Благодаря ти, че каза истината и следващият път наистина бъди по-внимателен.